Ако погледнем твърдите данни от първото тримесечие, българската икономика нарасна с 4,8% на годишна база, което не се е случвало в последните 4-5 години, което дава заявка и за малко-висок растеж през годината поне до есента. Големият агрегат за Брутния вътрешен продукт (БВП) у нас - около 70 и няколко %, е потреблението, 21-22% от инвестиции, а след това е флуктуиращият нетен износ. Това заяви д-р Емил Калчев, икономически анализатор, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.

"Преобладава мнението, че българската икономика, както и икономиката в Европа са на  "прегряване". В горен етап на цикъла сме и е въпрос на време да се стигне до "затягане". Случващото се в еврозоната се отразява след време и при нас".

Зависими сме от търговските си партньори като Турция и Германия, изтъкна Емил Калчев, напомняйки, че сривът на лирата миналата година веднага се отрази и върху нас. Освен това Турция е конкурентен на нашия туризъм, добави той.

"Четвъртото тримесечие на 2018 г. и първото на 2019 г. се характеризират с положителен принос на нетния износ. Той повлиява положително върху ръста на БВП. В първото тримесечие на 2019 г. нетният експорт допринася с 1,2-процентни пункта. Разбира се, нямаме ясни индикации за устойчивост на този тренд. Нашият експорт е силно конюнктурно зависим".

Политиката на "евтини пари", както в САЩ, така и в Европа удължиха настоящия цикъл, уточни д-р Калчев. "Очевидно е обаче, че и тази година няма да е година на спад. Ако имаме забавяне, няма да е значително - вероятно такова ще се случи през 2021 г., ако следваме логиката на цикличността", подчерта още той.

Банкова система подкрепя кредитирането и оттам - икономическия ръст, посочи анализаторът.

Неконтролирано свиване би могло да се обуслови от геополитическото напрежение, смята Емил Качев.

Очаквайте видео материал с целия разговор.