Как ще се справи България с настъпването на нова икономическа криза
Доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер, VUZF Lab, В развитие, 21.02.2019
Обновен: 15:59 | 21 февруари 2019
България е сред страните с най-стабилна макрорамка през последните близо 20 години. Много трудно може да се предвиди дали ще настъпят сериозни промени в икономиката. Основно се гледа макроикономически рамката, в която дългът играе важна роля, инфлацията и икономическия растеж. Това каза доц. Даниела Бобева, бивш вицепремиер, VUZF Lab, в предаването "В развитие" с водещ Светозар Димитров.
България е в топ 3 на най-стабилно макроикономическите държави благодарение на валутния борд, който създава дисциплина във външния дълг, вътрешните буфери в икономиката и фискалната политика, коментира Бобева.
"Макрорамката може да ни заблуди, че сме имунизирани от криза и влошаване на икономическите показатели. Гърция е добър пример, че изведнъж много бързо се влошават".
България се хвали с ниски равнища на дълг. В Гърция този показател се влоши с много бързи темпове, заяви тя.
"Главният икономист на Международния валутен фонд (МВФ) през 2018 г. каза, че България има 2 години да „оправи покрива си в слънчеви години“. Проблемът е, че „слънчевите години“ свършват. Забавянето на глобалната икономика и европейската икономика, с която сме обвързани, вече са факт. Структурни реформи се правят, когато заплатите растат и има икономически растеж".
Според доц. Бобева политическите и геополитическите фактори все повече оказват влияние върху развитието на икономиката.
Тя обясни, че конференцията на ВУЗФ "Нова икономическа криза в България - кога и защо?" е насочена към това да се види кои са каналите, по които ще протече евентуален външен шок.
„Данните в еврозоната и глобалните прогнози показват, че не развиващите се страни, не бедните, а развитите страни ще бъдат епицентър на турбуленцията в глобалната икономика. Последните две тримесечия ние имаме забавяне на автомобилната индустрия на Германия, което в голямата си част се дължи на въвеждането на нови екологични стандарти и ограничаването на дизеловите двигатели в много територии. Ние все повече ще си плащаме за зеления растеж“.
Във видео материала може да проследите целия разговор.