Необходимо е да се предвиди на национално, и не само, ниво регулация на регулациите. Начинът, по който регулаторите започват да управляват бизнеса и гражданите на база хрумвания, дори когато са водени от добри намерения, често формира невъзможност за изпълнение на определени разпоредби. Това коментира Иванина Манчева, издател на Economix.bg, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"През последните години силно нарасна тежестта по спазване на законодателството по отношение на свръхрегулациите. Сред обективните причини са мерките, които се взимат на ниво ЕС и които доведоха до регулации като GDPR. Наред с това се стига до повишена регулаторна тежест, която се дължи на особености на българския законодателен процес, т.е. биха могли да го направят по-добре. Например Наредба Н-18 е втората голяма вълна, засягаща всички фирми напоследък, карайки ги да променят бизнес стратегиите си".
Тази наредба с изисквания за фискализация бе направена по такъв начин, че заставя бизнеса да променят модела и процесите си, уточни Иванина Манчева. "Тя предвижда възможност българският регулатор да регламентира отношения с компании, които са извън България. До онзи ден нямаше лицензиран нито един софтуер, който управлява електронни магазини. На практика се забранява на българския бизнес онлайн да продава в чужбина", посочи още тя.
Отлагането на въздействието на Н-18 според мен е неизбежно, защото няма как бизнесът да бъде готов в заложените предварително срокове, спомена Манчева. Смятам, че тези текстове рано или късно в хода на годината ще се изчистят, допълни тя.
"Първоначалната кампания, свързана с GDPR, приключи. Миналата година стана ясно, че не последваха веднага големи глоби. Голяма част от бизнеса си отдъхна. Приемането на регламента до голяма степен е мотивирано от тези практики на големите технологични компании, чиято пазарна мощ изцяло почива върху монопола на данните. Заради това бе предвидено едно изискване за преносимостта в регламента. Но данните се превръщат в нов критерий на т.нар. „монополистична конкуренция“".