Активист инвестирането възниква през 80-те години на миналия век, предимно в Америка. Този тип инвестирането има в основата си подобряването на компании. Много често хедж фондове купуват дял – до 10%, в зависимост от регулаторните изисквания, като тези фондове се стремят да подобрят оперативната част от бизнеса, както и корпоративното управление, възвръщаемостта. Това коментира Виктор Стойчев, инвестиционен анализатор, в предаването "В развитие" с водещ Делян Петришки.
"В днешно време особено в Америка, а също и в Европа, е доста по-лесно с един процент от акциите на дадена компания да достигнете до останалите институционални инвеститори. През последните 5-6 години възвръщаемостта на големите компании е по-ниска и много от тази на фондовете – също, като те търсят всякакви начини да я увеличат, затова си служат с активист инвестирането. За традиционните институционални инвеститори е трудно да започнат т.нар. „проксифайт“ срещу мениджмънта на една компания, но тук идват по-гъвкавите предприемачески хедж фондове".
Възвръщаемостта е концентрирана върху водещите 10 фонда, посочи Виктор Стойчев. "Има много нови хедж фондове, които искат да бъдат активист инвеститори, но тяхната възвръщаемост е около 6-7-8%", спомена той.
"Достигането до компания и до процент за акционерно участие изисква капитал. Този процес вече е доста по-отворен към нови идеи, бордът на директорите - също. Наемат се консултанти по правни въпроси и свързването с останалите институционални инвеститори. Важен фактор е и концентрацията на притежанието на акции. Най-лесните таргети са тези, които нямат такава концентрация, а повечето са индекс фондове, заемни фондове".