Укрепването на еврозоната и по-високата ѝ устойчивост на бъдещи икономически шокове е идеята, която стои зад новите изисквания към страните, които кандидатстват за членство. Това донякъде усложнява задачата за присъединяването на България в еврозоната, но целта все пак не е непосилна. Може да отнеме повече време, но България ще влезе в по-силна, много по-устойчива еврозона, много по-добре подготвена да устои на бъдещи икономически шокове. Това каза Валентин Маринов, ръководител на отдел Проучвания валутите на G10 в Credit Agricole, в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

Маринов посочи, че най-често срещаната тревога към всяка една страна, която желае да се присъедини към еврозоната, е потенциалната, а даже дори истинска загуба на независимост, на свободата при паричната и фискална политики. Той определи предприетите промени от страните членки на еврозоната именно като мерки за избягване и предотвратяване на подобни рискове.

„България действително ще се присъедини към една по-здрава и потенциално много по-устойчива занапред еврозона. Друг риск, който често изниква не само сред професионалните инвеститори, а и сред обикновените хора, обсъждащи темата, е дали въвеждането на еврото може да доведе до инфлация като непосредствен резултат от присъединяване към еврозоната. Имаме опита на страни като Италия или Испания от първите дни на еврозоната, но ако погледнем към последно присъединилите се държави – в случая на Естония, Латвия, Литва, няма да намерим истински доказателства за разпалване на производствена инфлация в резултат на въвеждане на еврото. Отчасти е така, защото тези страни бяха с вързани валути към еврото преди членството им в еврозоната. Вероятно такъв ще бъде и случаят с България“.

Според Маринов е много трудно да се прецени дали времето ще бъде достатъчно на българските власти да изпълнят целите си до юли 2019 г.

„България се намира в уникална ситуация. Нито една друга държава в Европа, стремяща се към еврозоната, не е била в позицията да трябва да изпълни новите условия и изисквания. Само времето ще покаже дали задачата е прекалено амбициозна, или не. Така или иначе решението е значимо и фактът, че България ще започне да работи по изпълнение на тези искания и изисквания на партньорите от еврозоната, би следвало в крайна сметка да има положително икономическо въздействие, подобряване на институционалната среда в България. А това ще е добре за дългосрочното икономическо развитие на страната“.

Гостът посочи, че упражняването на надзор на българския банков сектор от страна на Европейската централна банка, както и напредъкът на България по изпълнението на целите към еврозоната, най-вероятно ще доведат до увеличение на инвеститорския интерес към български активи.

Вижте повече във видеото.