България се нуждае от законодателни промени преди присъединяването си в еврозоната. Това каза финансистът Борис Петров, бивш член на Комитета за финансова стабилност на ЕЦБ, в предаването „В развитие“ с водеща Вероника Денизова. Той коментира какви реформи са необходими на страната, имайки предвид констатациите на ЕК и ЕЦБ в докладите за конвергенция.

„Чисто законодателни. Трябва да се предприемат промени в Закона за БНБ, така че да се ограничат хипотезите за предсрочно прекратяване на мандата на управителя на централната банка. За съжаление, съдебната практика в това отношение не е в полза на България, така че би следвало нашите институции, най-вече Народното събрание и Министерският съвет, който ще подготвя законодателните промени с помощта на БНБ, да отчетат особеностите на българското законодателство. Другите два аспекта са свързани със забраната на членовете на УС на БНБ да са обект на влияние от страна на външни институции и забраната на външни институции да дават инструкции и насоки в дейността на членовете на УС на БНБ. Към момента съществуващите механизми в закона явно не са достатъчни“.

Текущият закон за БНБ не гарантира достатъчно независимостта ѝ и това не е в полза в стабилността на паричната институция, смята експертът.

По повод новото изискване - присъединяването към еврозоната да се обвързва с включване в банковия съюз, той каза:

"Самият преходен период, който протича в ERM II, е за поне две години. Така че България, чисто административно, за да се присъедини към банковия съюз, е необходимо да премине поне една година, самата процедура по кандидатстване отнема 6 месеца, в същото време трябва да се извърши оценка на стабилността на финансовия сектор посредством преглед на качеството на активите, който се извършва от ЕЦБ. Този период е поне една година и е хубаво двата периода да съвпаднат, така че да не се губи двойно повече време и страната да остане в този преходен механизъм. Ако нашите власти са твърдо решени за влизането в еврозоната, те могат паралелно по времето на членството в паричния механизъм да кандидатстват и за членство в Банковия съюз, което ще ускори приемането на страната в еврозоната“.

По думите на Борис Петров, всичко е в ръцете на България, а не на европейските институции:

„Ако нашите власти покажат достатъчна отговорност да предприемат необходимите стъпки, те биха могли да поддържат по-активна позиция за бързо членство в еврозоната. Не бих казал, че евопейските институции ще поставят ултиматум пред нашите власти. В крайна сметка България решава колко амбициозна да бъде, колко последователно да търси членство в еврозоната и с каква скорост. Но това, което трябва да се подчертае, е, че са необходими допълнителни реформи“.