Най-доброто за българската икономика тепърва предстои от гледна точка на икономическия растеж. Това мнение изказа главният икономист за България на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов в предаването „В развитие“ с водещ Делян Петришки.

„Икономическият растеж започна от износа, след това беше подкрепен от потребителските разходи на домакинствата. Сега имаме трети двигател на растежа, който се включва, и това са инвестициите“.

По думите му в реално изражение те са с ръст от 3,8% по предварителни данни през миналата година.

„Това идва на фона на продължилия близо 10-години период, в който инвестициите отчитаха или много сериозен спад в първите две години след 2008, или бяха почти стагнирали. Така че имаме първи знаци за увеличаване на инвестициите“.

Павлов посочи, че нарастват инвестициите по-скоро на частния сектор.

„Предварителните данни, с които разполагаме, за изпълнението на консолидираната фискална програма сочат за спад в номинално изражение на инвестиционните разходи на правителството от порядъка на 2-3%, което вероятно означава, че в реално изражение имаме спад от приблизително същия порядък или дори малко по-голям. Ако е вярно, а ние смятаме, че е точно така, би означавало, че частните инвестиции в икономиката са с реален ръст от около 7% през миналата година. Това е значителна промяна на фона на много ниските темпове на нарастване на инвестициите от последните няколко години“.

Той обясни, че всъщност инвестициите на частния сектор имат кумулативен спад от над 40% през 2009 и 2010, а в периода 2010-2016 средно те са намалявали с 1% в реално изражение. Именно затова според него случващото се е наистина важно.

„Вярно е, че в други страни от Централна и Източна Европа възстановяването на инвестициите започна по-рано и протича по-бързо. А причините за това са следните– например в Унгария има близо 20% реален ръст на инвестициите през миналата година, което в най-голяма степен са дължи на активизиране на правителството в усвояването на европейски средства“.

Павлов добави, че в България миналата година е била слаба за европейските средства и за строителството на публична инфраструктура като цяло - всъщност разходите за публична инфраструктура на правителството са достигнали най-ниската си точка от 5 години.

„Това обаче очакваме, че ще се промени през следващата година. Защото ако правителството не започне да набира скорост на този фронт и да стартира колкото се може повече проекти, и да подобри усвояването на средства от ЕС, има опасност да се повтори сценарият от миналия програмен период, когато голяма маст от инвестициите бяха направени през последните няколко години и съответно рискът от загуба на европейски средства беше много голям. През миналия период ние успяхме да усвоим 95% от средствата, които бяха предназначени за България, така че ако не започне силно активизиране на този фронт още през тази година, рискът от неусвояване на европейски средства е значителен“.

По тази причина, допълни Павлов, в прогнозите на Международния валутен фонд е заложен реален ръст на инвестициите на публичния сектор от над 15% през тази година.

„Ние сме с малко по-скромна прогноза на този фронт. Но така или иначе активизирането на усвояването на средства от ЕС и строителството на публична инфраструктура ще бъде един от важните канали, през които очакваме инвестициите през 2018 да нараснат“.