Британското правителство не може да има по-мека реакция по случая "Скрипал" от тази, която има в момента, защото е длъжно да пази своето население. Това каза Румен Чолаков, председател на Millennium Club, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки. "При такива ситуации никога не може да има практически, сто процентови доказателства". 

"Изпускането на нервен агент, на химическо оръжие, бе не просто с цел да се убие един руски двоен агент, това е била целта, но последствията са, че потенциално химикалът е бил разпространен сред местното цивилно население в Солсбъри. Това донякъде е атака към местното население и предпоставя една остра реакция на британското правителство. Причината е, че се застрашава мирното население".

Обяснимо е, защо позицията на българското правителство е такава, каквато е, каза гостът. "Това бе един лакмус тест, за да се види къде е силно руското влияние".

"Страните, които не експулсираха руски дипломати със сигурност са страните, където има засилено руско влияние".

От една страна трябва да оценим, че в България, по културно-исторически причини, има силен проруски сантимент, подчерта Чолаков. "От друга страна през последните 15-тина години САЩ и Великобритания, чисто комуникационно, не се справят достатъчно добре, за да спечелият симпатиите на българския народ. Виждаме едни и същи лица - неприятни и в някои случаи компрометирани, които защитават евро-атлантическите ценности. Това дразни. Русия, може би, се е представяла по-добре в комуникационната стратегия. Напоследък, обаче, също тръгва по този път и може би през следващите години ще се намали русофилският сантимент в България". 

"България е член на ЕС, на НАТО и въпреки че има силен проруски сантимент трябва да погледне и на двете страни и да постави кое смята за по-важно". 

Трудно е в днешно време да бъдеш неутрален, каза още събеседникът. "Тази наша неутралност би следвало да е положителна за нас като държава, но реално се възприема като слабост. Хората не виждат, че ние сме заявили неутрална политика, защото искаме да бъдем балансьор, а го виждат като слабост, дължаща се на конкретни чуждестранни влияния, които се намесват във вътрешната политика. Ако България през времето, при управлението на различни партии, бе защитавала една политика на неутралитет, на балансьор, сега би било нормално да заемем такава позиция. Щеше да ни бъде по-лесно. Когато в продължение на години се лутаме в крайности, сега изглежда, че това е признак на слабост. 

Като реакционна ли трябва да определим българската дипломация като цяло? Премина ли България "теста за близост с Великобритания", какъвто се оказа случаят "Скрипал"?