В онкологията се задава персонализирано лечение, съвпадащо с индивидуалното терапевтично решение както за отделния човек, така и за отделния тумор. Това е реалност, която идва към нас, и ние се нуждаем от начини, по които да се обработват бързо големи количества данни. Това каза Марк Дейвис, главен медицински директор в IBM, в предаването UpDate с водещ Елена Кирилова.

Дейвис отбеляза, че проектите на IBM Watson в сферата на онкологията се простират се в 3 области.

„Принципите са да се взема масив от знание и неструктурирани данни под формата на документи или публикации, след което се използва Watson Health, за да го разчете - нещо, което се нарича невролингвистично програмиране. Всичко това се поставя в контекст, така че да се представи по начин, по който лекарят да го разбере“.

Масивът от данни се комбинира с електронно индивидуално досие на дадения пациент, добави гостът.

„Така, благодарение на данните, може да се каже, че това са най-добрите терапевтични опции, които се препоръчват при лечението на дадения пациент. IBM Watson не взима решение вместо лекарите, но прави нещата прозрачни“.

Втората област в онкологията, в която IBM работи, е свързана с генетиката на рака, разказа Дейвис.

„Все по-голямото вглеждане в генетиката на конкретния тумор започва да влияе на терапевтичните решения, които лекарите вземат“.

Трета област е насочена към клиничните проучвания, каза гостът.

„Един лекар не би могъл да знае всички проучвания, провеждащи се по света. Имаме нещо, което наричаме "съвпадение на клиничните проучвания". То чете всички доказателства за проучванията, комбинира ги с данните за конкретния пациент и след това препоръчва 2 или 3, които може да са подходящи за него и могат да бъдат обсъдени“.

Дейвис коментира и как би изглеждало здравеопазването на бъдещето. Според него най-съществените промени в сферата ще бъдат предизвикани от „интернет на нещата“ и различните начини, по които хората ще могат да следят състоянието си.

„Въпросът е и какви ще бъдат болниците на бъдещето. Новите технологии предлагат различни начини за организиране на процеса, позволявайки той да не се върти около една сграда“.