Пандемията повдига най-различни въпроси пред бъдещето на Европа от технологично до екзистенциално ниво. Това са въпроси, свързани с липсата на функциониращи механизми при изработване на съвместни политики по отношение на кризата и изхода от нея. Това каза д-р Здравко Попов, президент на Института за публична политика, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

"Повдигат се и въпроси, които са свързани със самото съществуване на ЕС като актуален проект. Въпросът е дали проектът в сегашния му вид е напълно достатъчно гъвкав и с потенциал да ни даде чувството за по-сигурно бъдеще, в което развитието да е основна характеристика, а не оцеляването". 

Още по темата

Икономиката на най-пострадалата страна в региона от COVID-19 вече никога няма да е същата

Кристалина Георгиева: България има фискално пространство да сведе щетите от кризата до минимум

Според него пандемията постави Европа в най-неизгодното положение спрямо всички страни, които се намират в тази глобална криза. 

„На гърба на всяко национално правителство се падна да решава въпрос, който не е национален, а по своя характер е глобален и предполага солидарно решение“. 

"Предполагаше се, че когато една заплаха е глобална, би трябвало Брюксел да поеме отговорността за решаването на проблема, но ние не видяхме това", допълни Попов.

"Страните започнаха да се справят по един или друг начин. Налагаха свои ограничителни мерки срещу коронавируса. Това говореше за липсата на координирана европейска политика. Не се получи именно взаимодействие между националното и наднационалното равнище". 

По думите ЕС в момента най-трудно се справя с пандемията. 

"Дошло е време да се преучреди ЕС, така че той да придобие характер на една федерлана държава. Колкото по-бързо, толкова по-добре за оцеляването и развитието на ЕС".

Целия разговор вижте във видеото.