Добре е, че толкова високопоставена българска делегация бе на Мюнхенската конференция по сигурността. Имаше и специални три панела за Западните Балкани. Остана неясно обаче защо нямаше участие на българската делегация в тези панели. В известен смисъл България бе подценена. Това заяви проф. Румен Кънчев, бивш зам. мин. на отбраната, в предаването "Светът е бизнес" с водещ Николай Кръстев.

В рамките на конференцията основните послания бяха, че има известно напрежение между ЕС и САЩ, дължащо се, поне според европейските политици, на отношението на Доналд Тръмп спрямо Европа и европейската отбрана, посочи професор Кънчев.

"Стратегическата автономия на Европа в сферата на сигурността е свързана с трансатлантическата връзка. Отделно, нараства геополитическото съперничество на глобалната сцена между три големи ядрени сили - САЩ, Китай и Русия. Светът е много полярен вече и властва мултилатеризмът. Третият фокус от конференцията е върху укрепването на НАТО и европейската отбрана".

Азия демонстрира рязък икономически възход, спомена гостът. "Геополитическата експанзия на Китай да прожектира стратегическа визия далеч извън Азия също допринася. Китай смятат, че световният ред трябва да се изгражда на основата на ООН", уточни той.

По повод напускането на САЩ и Русия от Договора за ракетите с малък и среден обсег на действия професор Румен Кънчев коментира, че договорът от 1987 г. бе договор за ракетите, които най-напред СССР разположи в Европа – СС-20, след това Америка разположиха Пършинг- 1А, Пършинг-1Б и Пършинг-2. "Общо в този период на договора бяха произведени около 3000 ракети с малък и среден обсег и те можеха за 6 минути да достигнат всички градове от СССР. Това бе опасен клас оръжия. Впоследствие останаха около 150 ракети. Денонсирането на договора се дължи на два фактора. Това не е решение само на Тръмп. Вторият важен проблем е, че през 1987 нямаше други държави с подобни оръжия, но сега вече Китай разполага с около 800-1000 такива", добави той.