Българската поп и рок музика вече трябва да се превърне в индустрия. Това заяви Петър Писарски, основател на група „Атлас“ и представител на Сдружение „Независими автори, музиканти и продуценти“ в предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков. Той обясни необходимостта от въвеждане на квота за българска поп и рок музика в ефира на търговските и обществените радиостанции. Целта на сдружението е да внесе петиция в Народното събрание за допълнение на Закона за радиото и телевизията (в частта му за радиото), за да достигат песните и албумите на българските изпълнители до своите слушатели и почитатели.

"С развитието на новите технологии и възможността почти всеки да запише и да получи качествен продукт вкъщи с домашните системи за звукозапис, в България само за миналата година са издадени над 70 албума  с поп и рок музика.  Това са повече от 700 нови песни. Ако се има предвид, че поне още толкова има неиздадени, то стават двойно. Това е прекрасно, означава, че българските музиканти продължават да работят . Но къде отиват тези песни, защо не се чуват? Защо не стигат чрез ефира до своите слушатели, почитатели? Затова сме създали сдружение, с цел да предложим петиция в парламента за допълнение към Закона за радиото и телевизията да се въведе квота за българска музика в търговските и в обществените радиостанции.Така е в света, не сме си го измислили."

Музикантът съобщи и резултатите от поръчаното от Комисията за взаимодействие с граждански организации проучване - от 28 страни-членки на ЕС 18 държави чрез закон са гарантирали едно малко пространство за собствения си език и за собствената си музика в ефира. "Да бъде нашата държава между тези две трети, които се интересуват от езика си и от националността си, е стремежът на петицията".

"Процесът има две страни – моралът и националната идентичност са по-важната част от проблема. Нормално е в една държава да звучат песни на езика й. Около 1500 нови песни са създадени през миналата година, не може между тях да няма нищо качествено.  Другата страна на проблема има и финансови измерения - песните, излъчвани в националния ни ефир според нашия мониторинг са 8 %. Тези песни генерират авторски и сродни права – продуцентски и изпълнителски".

Има неразбиране в обществото, че за чуждоземните заглавия се плащат по-малко пари за авторски права, коментира Писарски и отрече това твърдение. Станциите могат да излъчват каквото си искат без преференции относно произхода.Просто една огромна компания у нас, заела монополно положение от 15 години (за което се надяват музикантите тя да влезе най-сетне под прожектора на на антимонополната комисия), има нужда да се излъчват само чужди и нейни песни, за да генерира милиони от авторски права.

"Огромните музикални компании имат безкрайно много лостове, за да налагат своята продукция, особено в малки и незащитени пазари като нашия. В Македония от 5 години има закон, който задължава радиостанциите, желаещи да бъдат лицензирани, да излъчват  50% македонска музика".

На коментарите в музикалните среди, че ако такъв процент се наложи с квота у нас слушателите ще се преориентират към попфолка, изпълнителят отговори, че те и сега могат да го правят. У нас има достатъчно красиви български песни, за да се запълни една ниша от 20 %, като това означава да се излъчва една българска песен на час или на два часа 3 песни. В Гърция например такъв разговор би бил излишен, посочи гостът и допълни, че в ефира на съседката ни с часове не се излъчва нещо, което не е на гръцки език.

По думите на музиканта глобализацията в бранша е причина за драмата на българската музика от 15 години - един свръх лейбъл хваща около 80 на сто от програмите.

Телевизионно предаване за българска музика, което да насочи хиляди почитатели към произведенията, няма, посочи Петър Писарски и отбеляза ролята на медиите, които при логичното развитие на попфолка като индустрия са игнорирали поп и рок музиката от вниманието си. Поп и рок музиката в България трябва да стане индустрия, подчерта гостът и допълни:

"В България беше сгрешен моделът на популяризиране, известен от другите държави - нямаше богат музикант с вкус и опит, да вложи средства в талантите. Това позволи посредствени изпълнители да вложат пари в себе си и да станат по-популярни посредствени изпълнители.  Нямаше един сериозен продуцент, който дори да изкопира модела на попфолка и да превърне поп и рок музиката в индустрия."

Още за проблемите в музикалния бизнес и различната посока, в която се насочва в личното си творчество създателят на "Атлас" - вижте във видео материала.