Цялата обстановка в Европа е тревожна и на този фон Балканите, които имат лоша слава през последните 100 години, не се очертава скоро да получат пътна карта за присъединяване към ЕС. Основание за това не трябва да търсим само в мнението на Макрон, че първо трябва да има реформи, а след това да се говори за присъединяване. Това е един тревожен звън за очакванията кой би получил някаква дата през юни месец. Това каза Красимир Узунов, президент на Информационна агенция и Радио "Фокус", в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.  

"Усещането на Балканите винаги трябва да бъде тревожно. За съжаление това е така през последните години. Не трябва да товарим с прекалени очаквания срещата, която е насрочена за 17 май в София. Не е основание само обявеното вето, което ще се наложи от Испания, публикациите днес, които има. Прочитът на срещата Балкански страни - Европейски съюз в София всеки един от големите или малките членове на ЕС ще я пречупва през своите собствени проблеми. Не говорим само за отношението към Косово. Това е лакмусът - има държави, които са признали Косово и такива, които не са го признали. По същия начин има държави, които са признали Македония под нейното конституционно име и държави, които я признават като Бивша Югославска Република". 

Нерешените проблеми са повече от отговорите, които можем да дадем, категоричен бе Узунов. "Разбирам амбицията на българското председателство и правителство, защото България успя да постави на дневен ред присъединяването на Западните Балкани за пръв път след Дейтънското споразумение. От 23 години насам за пръв път се говори за Западни Балкани". 

"Ако се връщаме към Дейтън, то трябва да се върнем и към една донорска конференция, проведена веднага след това, която трябваше да гарантира проекти на Западните Балкани. Както виждаме нищо не се е случило". 

Балканите за 25 години не са станали по-мирни, подчерта събеседникът. "Спорът между Гърция и Македония вече е на 25 години. Спорът между Турция и Гърция датира от Първата световна война. Не раните на Първата, а на Втората световна война продължават да терзаят Балканите". 

"Всичко се повтаря през 20 години. Живеем в едно дежавю. Балканите не са станали по-спокойно място. Да, усилията на България категорично могат да поставят проблемите на Балканите, но не могат да ги решат. Тоест, това, което не се решава за сто години, няма как да се реши за едно председателство". 

Разбирам амбицията на Борисов да има документ, в който да има гаранция за някакви проекти, но има разлика между гаранцията и изпълнението, каза още Узунов. "Ето, подписахме договора за добросъседство с Македония, но сега министърът на образованието каза, че няма да променят историята в учебниците си, защото "не виждат основания". Ако подписваме договори, заради самите договори, това е похвално, но не решава проблемите на Балканите". 

"България няма експертиза за проблемите на Западните Балкани. Това, че Европейският съюз няма експертиза по въпроса е ясно. Брюксел разсъждава с понятия, които са между Белгия и Франция. Проблемите са на друго икономическо ниво, докато тук, на Балканите, експертизата е задължителна, защото не всичко започва с нашето председателство и не всичко свършва с него". 

"България може да бъде много стойностна и много силна без да е председател. Тя е най-близката държава по манталитет, тя трябва да познава проблематиката. Но нямаме експертиза".

Тече ли т.нар. берлински процес и дали този процес е "верен, но пожелателен"? Имат ли бъдеще Македония и Босна, ако не получат шанс за евроатлантическа интеграция? Стоят ли на отсрещната страна руските интереси и през коя балканска държава минават? Какво иска да постигне Русия на Балканите? Какво е състоянието на сръбската военна промишленост? Превръща ли се българската армия "бавно и постепенно в склад на руско оръжие"? Може ли човешка грешка да доведе до конфликт на Егейско море?