Стоманената индустрия направи милиони от климатичната криза

Европейската стоманена индустрия отново е в криза, а основните причини за финансовите загуби и масовите съкращения са предостатъчно. Стагниращо търсене, свръхпроизводство, високи цени на желязната руда и трудности при вноса заради търговското напрежение са малка част от тях, пише Крис Браянт в свой анализ за Bloomberg.

Производителят на стомана Tata Steel обяви, че ще съкрати близо 3 хил. служители от европейското си подразделение преди дни. Компанията аргументира решението си със „значителното увеличение“ на цените за разрешителните, свързани с въглеродните емисии.

Хвърлянето на вината върху цените на емисии от въглероден диоксид е често срещана практика в индустрията. ArcelorMittal използва емисиите за оправдание през май, когато обяви свиване на производството.

Но действителността изглежда малко по-различно. Стоманата отговаря за около 7% от емисиите в световен мащаб, въпреки че в момента се осигурява защита в сектора именно чрез купуването на разрешителни за емисиите. Производителите на стомана са в трудна позиция, но не трябва да се противопоставят на политика, която е била изгодна за тях през годините и им помага да ограничат вредното въздействие върху въздуха.

Още по темата

България не може да си позволи да използва въглища още 50 години

Американците се страхуват от изменението на климата и колко ще им струва това

Европейската система за търговия с емисиите беше създадена преди повече от 10 години, за да спомогне за справянето с климатичната криза. Основният начин е, че принуждава замърсителите да си плащат. Причината за тревогата на компаниите от индустрията е, че цените са се утроили през последните 2 години, откакто Европейският съюз (ЕС) промени системата.

На теория това усложнява ситуацията за производителите на стомана. Те отделят близо 2 метрични тона въглероден диоксид за всеки произведен тон стомана. По груби сметки емисионната цена от 50 евро за всеки произведен тон стомана е показателна, защото разликата между цените на стоманата и разходите на суровите материали за производството е близо 250 евро на метричен тон.

Свиването на производството на стомана след кризата през 2009 г. остави компаниите от бранша с голям излишък на разрешителни. Те могат да ги продадат на печалба или да ги запазят. Степента на необичайната печалба от индустрията е оспорвана, но според проучване тя може да е над 8 млрд. евро. Някои производители още печелят от това.

Европейското подразделение на Tata Steel е генерирало приходи за 211 млн. паунда от продажбата на излишни разрешителни през финансовата 2019 г. до март. Така че е много необичайно производителите да обвиняват високите цени за разрешителни, след като генерират голяма печалба от тях.

„Европейският сектор на стоманата е в трудна позиция, но да обвиняваш цените за вредните емисии е лицемерно“, коментира директорът в Carbon Market Watch Сам Ван ден Плас.

Това ще започне да се променя постепенно след 2021 г., когато започне четвъртата фаза от т.нар. търговия с емисии. Въпреки това се очаква Европейският съюз да предаде безплатно над 6.3 млрд. разрешителни на замърсителите през периода. Според сегашните цени стойността им се равнява на 150 млрд. евро.

Засега от Thyssenkrupp смятат, че влиянието от цените на квотите е минимално. Но от компанията изразяват позиция, че ще има значителни рискове след 2021 г. ArcelorMittal твърди, че е ще трябва да плати 5 млрд. евро в периода между 2021 г. и 2030 г., ако сегашните цени се задържат.

Намаляването на вредните емисии от страна на производители на стомана е осезаемо, но прогресът идва предимно от енергийния сектор. Това означава, че трудно може да се изпълни целта за климатична неутралност до 2050 г.

Замяната на въглищата с водород при производството на стомана звучи добре, но все още процесът не е напълно изяснен. Това ще изисква големи инвестиции, включително в огромни нови източници на възобновяема енергия. И очевидно безплатните въглеродни квоти вероятно не са подействали достатъчно мотивиращо на компаниите от бранша, за да търсят по-устойчиви методи за производство. Председателят на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайен предлага да се въведе въглероден граничен данък върху вноса, за да е сигурно, че местните играчи в ЕС няма да бъдат несправедливо санкционирани.