Протести и борба за свобода – кошмарът на Путин

На 10-ти август в Москва руската опозиция организира най-големия протест от 2012 г. насам. Общественото недоволство в руската столица се засили преди повече от месец, когато редица опозиционни кандидати не получиха разрешение да участват на местните избори в Москва, които ще се проведат на 8-ми септември. На шествието са присъствали между 50 хил. и 60 хил. души, показват данни на т.нар. „Бял брояч“ - независима група, която следи броя на участниците на протестите в Русия.

При първите демонстрации присъстваха до 25 хил. души. Една от предполагаемите причини за подобна посещаемост е, че властите не бяха позволили провеждането на тези протести. Кремъл и местната власт използват брутални методи и повечето от непозволените демонстрации са съпътствани от насилие и масови арести, като полицията е напълно мобилизирана. Поради това по време на демонстрацията в руската столица на 27-ми юли бяха арестувани над 1300 активисти, което е най-големият брой на задържани в един ден след разпадането на СССР.

„За властта е по-лесно е да откаже участието на опозиционен кандидат на местните избори, вместо да фалшифицира изборите. Властта в Русия дори престана да се преструва, че действа по законен начин“, коментира Наталия Новожилова, журналист и бивш член на ръководството на руската опозиционна партия ПАРНАС, в интервю за Bloomberg TV Bulgaria. Съпредседател на формацията, известна и като „Партията за свободата на народа“, в периода между 2012 г. и 2015 г. е видният политик Борис Немцов. Знаковият критик на управлението на Путин, който е организирал редица инициативи и протести срещу военната интервенция на Русия в Източна Украйна, е убит през 2015 г. на 27-ми февруари в центъра на Москва. „След убийството му в Русия вече няма организирана опозиция“, споделя Новожилова пред журналиста Цветан Кръстев.

Сурови методи от страна полицията

Липсата на доверие към полицията в Русия е изключително висока заради ширещата се корупция и стотиците случаи на употребата на ненужно груба сила от страна на органите на реда. Това от една страна накара редица известни личности в страната да изразят своята позиция. Десетки музиканти и активисти със силно обществено влияние като рапъра Мирон Фьодоров и влогъра Юрий Дуд призоваха своите последователи да участват в протестните акции. „Нека да мислим критично, нека да се съмняваме, нека да задаваме въпроси и да не приемаме за нормално, когато невинни хора отиват в затвора или са брутално пребити от полицията“, написа Дуд в профила си в социалната мрежа Instagram. Не след дълго близо 500 хил. души харесаха посланието му.

„През 2011 г. и 2012 г. в Москва се събираха на площадите близо 150 хил. протестиращи и тогава Кремъл наистина беше в паника. Но и тогава силовите методи от страна на полицията задушиха енергията за промяна и несъгласните гласове“, обяснява Новожилова.

Към момента изглежда, че властта смята, че ограничаването на полицейското насилие или опитите за извинение към гражданското общество ще бъдат проява на слабост. По време на мащабния митинг от 10-ти август президентът на Русия Владимир Путин беше на посещение в анексирания полуостров Крим, където се срещна с прокремълската рокерска банда „Нощни вълци“. Това поведение може да се определи като „запазената марка“ на Путин, тъй като в пика на протестите преди 7 години той беше сниман в малка подводница във Финския залив. Така Путин за втори път игнорира ескалацията на напрежението в сърцето на Русия, докато неговите партньори се опитват да дадат логично обяснение за прекомерното насилие.

„Организаторите на протеста и известните политически активисти бяха неутрализирани още в самото начало. А много хора, които излязоха на протест след призива на политическите активисти, бяха задържани от полицията, съдени и глобявани. Техните данни вече са записани във ФСБ (наследникът на КГБ). Това означава, че те винаги ще бъдат под строго наблюдение и репресии", обяснява руският журналист.

Официалната позиция на властта от последните седмици е, че протестните акции са плод на конспирация от Запада. След близо 3 седмици мълчанието от страна на президентството беше прекъснато. Говорителят на руския президент Димитрий Песков коментира, че „реакцията на полицията при потушаването на бунтовете е напълно обоснована“. По думите на Песков за президента Путин има и по-важни събития.

Какво може да е по-важно?

Донякъде Песков има право, тъй като проблемите пред Путин не са свързани само с протестите на опозицията и изглежда, че опциите пред държавния лидер намаляват, докато общественото одобрение към него достига до рекордно ниски нива. Съмнения за корупция по високите етажи на властта, спорната пенсионна реформа, незадоволителният стандарт на живот на руските граждани, големите разходи за военните действия в Източна Украйна и Сирия, нестихващите пожари в Сибир и взривяването на ракетен двигател в Архангелска област са част от факторите, от които Путин не може да избяга и ще носи политическата отговорност.

Кремъл може и да отрича наличието на криза заради протестите, но случващото се в Сибир безспорно е национална криза с необратими последствия. Към момента са изгорени гори с площ, колкото Белгия. Над 5 млн. хектара на територията на Сибир е в пламъци, което е повече от площта на Европейския съюз, пише в официална позиция Световната метеорологична организация.

Властите не могат да ограничат пожарите от 3 месеца и поради това е обявено извънредно положение в 4 региона в Сибир. Общо над 13.1 млн. хектара са изгорели, включително и 4.3 млн. хектара иглолистни гори в Сибир.

Според критиците ситуацията се е влошила заради ненавременната реакция на властите. Министерството по извънредни ситуации мобилизира пожарникари няколко дни, след като представители на няколко общини в региона заявиха, че ще бъде твърде скъпо да се предприемат мерки. От министерството посочват, че именно липсата на действия е довела до разрастването на пожарите.

Димът от пожара е достигнал до големи градове като Красноярск, който е с население над 1 млн. души. Президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи на Москва помощ за справяне с пожарите, а руският му колега Владимир Путин отвърна, че може и да приеме след време.

От ООН също обърнаха сериозно внимание на пожарите. От международната организация отбелязват, че само през юни заради пожарите в Сибир, Аляска и Северна Канада се е отделил въглероден диоксид, колкото е обичайното ниво за цяла година в Швеция.

Взривът, който събуди спомените за Чернобил

На 8-ми август при тестове на реактивен двигател на военен полигон в Архангелска област се случи експлозия. В резултат на това загинаха петима служители на „Росатом“. Това е официалната позиция на държавната компания. Но експерти се опасяват, че всъщност се е взривил опитен образец на руската ракета с ядрен двигател „Буревестник“, която бе представена от Путин преди година. Голяма част от гражданите в региона избраха да вярват на тази версия, тъй като властите са много пестеливи в изявленията и обясненията относно трагичния инцидент. Това засилва съмненията, че нещо трябва да бъде прикрито и събужда спомените за аварията в Чернобил през 1986 г., която е една от най-тежките в историята на ядрената енергетика. Поради това жителите на Архангелска област се запасяват с йод, а активисти обсъждат в социалните мрежи дали да се очаква радиоактивен дъжд.

Общото между двата случая е, че тогава и сега обществото не вярва на властта и че истината ще излезе наяве рано или късно въпреки опитите за потулване. Обръчът от проблеми около Путин се затяга и това трябва да бъде ясен предупредителен сигнал за него, че не може да задържи властта на всяка цена, особено ако разчита на медийно затъмнение и репресивни мерки от съветската епоха.

Преди дни Путин се опита да оправдае полициейското насилие в Москва с аргумента, че не желае да се стигне до безредици като тези в Париж по време на протестите на „жълтите жилетки“. Ако се разгледат двата протеста в дълбочина, подобни сравнения са невъзможни. В Париж исканията на „жълтите жилетки“ бяха социални и често се стигаше до конфронтация с полицията, докато протестите в Москва са мирни и те са основно за демокрация, свобода на сдружаването, спазването на основни човешки права и политически плурализъм. И докато руският президент не види тези основни разлики и не се вслуша в исканията на собствения си народ, той е обречен да остане в историята като поредния авторитарен лидер, жаден за власт.