Кръгова икономика - ДА, но с много условия

Кръговата икономика се случва, но се случва с много условия. Потребяваме страшно много ресурси и това потребление се увеличава експоненциално. Биомасата в началото на 20-ти век е формирала 80% от всички ресурси. В момента тя е много по-малко. Целта е биологичните и технологичните ресурси да бъдат завъртени в кръг, да ги преработваме, рециклираме в един цялостен цикъл и до сметището да достига възможно най-малка част. Ресурсната продуктивност – това е основният индикатор-измерител на кръговата икономика. Всички тези послания и изводи бяха отправени в рамките на дискусията за кръговата икономика, организирана от Българската стопанска камара (БСК).

Суровини – Производство – Логистика – Маркетинг – Употреба на продукта – Край на живота – Обратна логистика – така изглежда самият цикъл.

Много хора живеят с идеята, че такива процеси в България няма, което не е вярно. Това заяви Боян Рашев от Денкщат България в рамките на дискусията за кръговата икономика.

Вътрешното оползотворяване включва няколко стъпки, при които се произвеждат различни суровини, като отпадъкът от всяка следваща стъпка представлява нов продукт. Индустриалната симбиоза е свързана със заводите за гипс например. Там отпадъкът е от серочистките от ТЕЦ-овете, който се ползва като суровина за производство на гипс. Платформите за споделяне като Uber и Airbnb също представляват класически бизнес модел на кръгова икономика.

По отношение на споделянето в България сме в доста напреднала фаза. Споделяме дрехи и други стоки, които никой не отчита като кръгова икономика, а те всъщност са.

Продуктът като услуга е един сегмент, който също е разпространен в съвремието. Пример е услугата, която предоставя услугата за споделено пътуванеSpark – да се наемат автомобили за определено време в градски условия, вместо те да се купуват. Това е вид алтернатива, която е едно от новите лица на кръговата икономика.

Удължаването на живота е модел, който в България се утвърждава например чрез използването на личните автомобили. Ако държим на даден автомобил, който искаме да използваме максимално, то тогава възстановяването на автопарка би било бавно. В случая кръговата икономика катастрофира в други цели като чистота на въздуха. От друга страна, този метод е и в ущърб на търговските марки, чиято идея е да се продават нови модели и продукти постоянно. Особено явно това проличава при производството и покупката на телефони, обувки и т.н.

Оползотворяването и рециклирането като процес са свързани с редица проявления. България е сериозен играч в рециклирането на пластмаси, метали, хартия, сравнено с мащаба на нашата икономика. Марката Mania е базирана изцяло на кръговата икономика. Интересно е да се проследи как големи играчи на пазара използват натиска върху зеленото законодателство.

Кръговата икономика понякога противоречи на декарбонизацията. Например въглеродните емисии при рециклирането на златото са 2,5 пъти по-високи в сравнение с добитото от руда злато. Оловните акумулатори са най-рециклирани на Планетата. Там се съдържа огромна концентрация на метал. Делът на рециклирания материал на олово нараства. Общият добив обаче не намалява. Оловото все повече губи приложение, защото му се намират заместители. Стойността на рециклируемия материал се изменя в зависимост от цените на различните ресурси. Когато стойността се срива, каквито и да се наложените правила и закони, производителят ще намерят начин да ги заобиколят и да постигнат по-ниска цена. Свободният пазар трудно подлежи на контрол, заключи Боян Рашев.

Още по темата

Малките стъпки правят голямата разлика в кръговата икономика

След възстановяване отпадъкът става ресурс за икономиката

Интересен факт е, че добивът на живак е спаднал драстично в последните 30-40 години. Оловото също не регистрира увеличение на добива. Целият добив на индий в света е 750 тона годишно.

Един от негативните ефекти на кръговата икономика е... че катастрофира в технологиите и декарбонизацията. Големият печеливш е медта. Ръстът на добива е средно 3,5% годишно. Въпреки това от 2007 до 2017 г. запасите на мед са се удвоили с 300 млн. тона.

Колкото повече добиваме, толкова повече растат запасите, стана ясно от думите на управляващият партньор в Denkstatt Боян Рашев.

Само 9% от материала в кръговата икономика са се завъртели поне един път вътре. Нивото на кръговост спада. Все по-малко материали се въртят кръг, защото се имплементира огромно количество от тях. 50% от потреблението на материали в света се случва в Китай.

The Simon Abundance Index (Индексът на ресурсната обезпеченост на Саймън) сочи, че от 80-те години до 2017 г. в света имаме увеличение на ресурсната обезпеченост, колкото и малко да рециклираме. Индексът всъщност е съотношението между изменението на броя на населението, разделено на времето, нужно за изработване на парите за закупуване на килограм мед, уточни Рашев.

Важен е и въпросът с цената. Казусът с пластмасите в този смисъл е ужасно труден за разрешаване, когато падне стойността на нефта. Рециклирането на пластмасовите бутилки ще се случи там, където обществото иска и може да си го позволи.

Още по темата

Кръгова икономика за по-малко пластмасови отпадъци

След 15 години кръговата икономика ще дефинира развитието на бизнеса

Как ЕС и България могат да постигнат кръгова икономика

Строителството е основна индустрия, която може да оползотвори индустриалните отпадъци. Стандартизацията по отношение на строежите на пътища е основен проблем предвид влошените локални специфики у нас. Понякога и инфраструктурата не позволява прилагането на практика на някои идеи, свързани с кръговата икономика, например разделното събиране на отпадъци.

От друга страна, от 2020 г. спира депонирането на утайки основно енергийно. 100 000 тона са само утайките, отбеляза запознат от бранша. От тях може да се извлича фосфор.

Неправителствени и браншови организации следва да проявяват инициативност по отношение на нормативната база, както и да са отговорни за организирането на събития, които да насърчават добри практики в областта на кръговата икономика. Такива срещи предлагат нови алтернативи. Те благоприятстват самите процеси да станат по-малко енерго- и капиталоемки. Ще ги улеснят и в друг контекст, за да се постигне устойчиво бизнес развитие като част от бъдещото ни на съвременни общества.

Очаквайте разговор с Рашев по темата в предаването "В развитие" от 12:30 часа.