През март германския автомобилен производител Daimler обеща да пусне 10 хил. автономни таксита по улиците до 2021 г. Тази седмица обаче главният изпълнителен директор на компанията Ола Калениус обяви, че предстои проверка доколко реален е проектът, като за сметка на това концернът ще се фокусира върху автономни камиони. Добре е, че автономните таксита няма да се появят толкова скоро, колкото някои очакваха. Още по-положителното е, че големите приказки в стила на директорите от Силициева долина изглежда вече не са на мода, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Проверката, за която Калениус говори, има няколко солидни бизнес причини: Daimler съкращава разходите и не може да инвестира в големи, капиталоемки проекти без ясна идея какво е предимството, което ще получи от тях. Но най-вече тя е необходима заради очевиден отдавна технически проблем. Гарантирането, че автономните автомобили не са опасни за градската среда ще отнеме години.
Разследващите все още се опитват да установят причината за инцидента от март 2018 г., когато автономна кола на Uber уби пешеходец в Аризона и стана ясно, че автомобили на компанията са участвали в десетки подобни инциденти без фатален край по-рано във връзка със същата тестова програма. Никой не иска да попадне в същата ситуация като Uber.
Пускането на автономни автомобили изглежда далеч по-плашещо за европейските автопроизводители, отколкото за американските. Те знаят, че разстоянието от Амстердам до Рим например не е никак кратко. Това е една от причините, поради които гигант като Volkswagen не се притеснява да бъде изпреварен по отношение на технологията. Ръководителят на звеното на концерна за автономни превозни средства Александър Хитцингер заяви в скорошно интервю, че дори пионер като Waymo “има да извърви дълъг път, докато комерсиализира технологията” и че автономните превозни средства на Volkswagen ще бъдат разработени до средата на 2020 г.
Тази рамка може би е по-реалистична от предишната, която предвиждаше големи представяния през 2019 и 2020 г. Разработчиците на автономните коли могат да се оплачат от непредвидимите шофьори и пешеходци, но пък никой няма намерението да изчисти градовете от хора, което да даде сигурна среда за развитието на технологията. Гарантирането след няколко милиона часа на тренировки, че изкуственият интелект най-накрая е способен да шофира като човек не е достатъчно, за да направи технологията жизнена. Все още остава въпросът за това как да се намали, вместо повиши, градския трафик с коли, които не “мислят” като хората.
Трудно е да се приеме и каквато и да е специфична рамка за пускането на автоматизирани услуги за камиони, въпреки че това е по-лесен проект от този за такситата, защото маршрутите са фиксирани. Присъствието на хората е основен фактор - човешкото поведение все още има множество непредвидими за роботите последици.
Всичко това, разбира се, не означава, че развитието на технологията за самоуправление се е провалило. Съществуват обаче инженерни предизвикателства, които в рамките на достатъчно време могат да направят автономните коли безопасни за претъпканите улици. Проблемът не е в технологията, която се движи с доста бързи темпове, а в това как се съобщава този напредък.
Никой не е принуждавал опитни мениджъри на реномирани компании като Daimler или Volkswagen да правят оптимистични изявления относно пускането на автономни таксита. Няма причина големите автомобилни компании да го правят като цяло. За разлика от електрификацията на превозните средства, която е част от климатичните политики на много страни, няма регулаторен натиск за премахване на човешките водачи.
Достатъчно би било компаниите, участващи в автономната разработка на автомобили, да кажат, че работят по нея. Времето за всякакъв друг вид съобщения ще дойде, когато някой наистина е готов да стартира търговска услуга, когато и да стане възможно това.