В Норвегия, и по-точно остров Сварбалд, са забелязани руски специални части, известни още и като спецназ, пише норвежкото интернет-издание AldriMer, цитирано от вестник Новая Газета. Като се позовава на четири източника в три държави, изданието също така посочва и, че руски военни, облечени в цивилни дрехи, се били забелязвани и в самата Норвегия, където вероятно са водели разузнаване.
Тези невероятни данни, според норвежките журналисти, са потвърдени и документално и от контраразузнаването на Норвегия и от данни от САЩ, включително и снимки от въздушно и спътниково разузнаване. Според източник от друго разузнавателно ведомство от съюзна на Норвегия страна, в операцията са били привлечени и наемни военизирани формирования, като например печално известната „Вагнер“, чиято дейност е добре известна още от Крим.
Цялата история звучи невероятно, а Сварбалд (чието руско име е Шпицберген), е стратегическа островна група в Северния ледовит океан, към който в последно време проявяват засилен интерес не само Русия, но и САЩ и Канада. Островите са норвежка територия, която е признала правото на икономическа дейност там на други страни, в т.ч. и на Русия, която поддържа там миньорско селище за добив на въглища и промишлен риболов във водите на архипелага. Според Договора за Сварбалд, той се явява демилитаризирана зона и никоя страна не може да го използва за военни цели. Действията на Русия могат да доведат до излизане на Норвегия от този договор и закриване на руските дейности там, включително и градчето Баренцбург, явяващо се своеобразна руска столица на архипелага.
Официални коментари от норвежките власти няма, но според норвежки журналисти, правителството е наясно с действията на Москва и счита, че това вероятно е било десант в рамките на учения на Северния руски флот, който през август и септември е провеждал военни учения в Арктика. На подобно учение през далечната вече 2000 г., в самото начало на управлението на Владимир Путин, потъна и атомната подводница Курск.
Руските военни дошли на Сварбалд със специална подводница П-650 „Лилипут“, разработена за тайно прехвърляне на жива сила. Сценарий с тайно прехвърляне на войски и последваща окупация на Норвегия беше показан в телевизионния сериал „Окупираните“ преди две години, който предизвика гневни реакции в руското външно министерство.
И сега ведомството на Сергей Лавров не закъснява с реакцията, като нарича публикацията на Aldrimer.no фалшива новина и груба провокация. Според руското МВнР това е част от усилията да се представи Русия като враг на Норвегия. В своя привичен стил руската дипломация нарича историята и „опит да се оправдае харченето на повече ресурси за борба с руската опасност“.
Нито в норвежката публикация, нито в опровержението се дават повече конкретни данни за работа на руски зелени човечета на Сварбалд, но тук като доказателство идват социалните мрежи. Присъствието на въоръжени руснаци на островите (всъщност там заради белите мечки оръжието е задължителен атрибут за местните жители) редовно се е документирало със снимки в Instagram. Там профили на военни от Чечня, (отличават се по номерацията 95, която почти винаги използват като част от името) публикуват снимки и коментари към тях, в които става ясно, че участват в операции и учения в Арктика и Норвегия от 2016 г. насам. Част от профилите, за които Новая газета прилага снимки, вече са изтрити. По подобен начин беше документирано и присъствието на руски военни в Донбас, както и участието им в свалянето на малайзийския полет МН 370 над Източна Украйна преди пет години. Много от бойците са част от т.нар. Университет Спецназ, който се намира в чеченския град Гудермес и готви професионални военни. Любопитен факт е, че за руски военни и полицаи принципно частни посещения и туризъм в страни от НАТО са забранени със закон и те могат да попаднат в страна като Норвегия само по заповед от командването си.
Желанието на СССР да има военна база на Сварбалд е било отхвърляно многократно от Норвегия като противоречащо на Договора за Сварбалд, към който Москва се присъединява след подписването му през 1920 г. В по-ново време Русия не е предявявала претенции за военни бази там, но президентът Путин не веднъж е наричал Арктика и Северния полюс зони от жизнен интерес за Русия. Ситуацията до известна степен напомня за Крим, за който до март 2014 г. никой не е предполагал, че ще бъде окупиран от Русия, а Кремъл нееднократно е заявявал, че няма териториални претенции към Украйна, преди немислимото да стане факт.
Съседната на Норвегия Швеция (която не е член на НАТО) също отчита повишена активност на руския флот и авиация в Балтийско море, като неведнъж е отправяла протестни ноти за влизане на руски кораби и самолети във въздушното й пространство. През 2014 г. шведският флот издирваше руска подводница до бреговете си, а Генералния щаб в Стокхолм изпрати през 2016 г. постоянна военна част на остров Готланд, за да подсили отбраната му срещу евентуална окупация. Преди дни шведите обявиха и възстановяване на подземен бункер в островната база Мускьо.
Швеция и Финландия, които са членки на ЕС, но не и на НАТО, в последните години си партнират все по-тясно с Алианса. След окупацията на Крим политици и в двете страни са заявявали, че сериозно обмислят присъединяване към Северноатлантическия договор за взаимна отбрана. Това, от своя страна, предизвиква и гневни реакции от страна на Москва, която заплашва с „ответен отговор“ всеки път, когато някоя от скандинавските й съседки обяви подобни намерения.