Цялата храна, произведена в Германия до 2 май, e за боклука. Четири месеца за нищо друго, освен за боклук - поне според прогнозите на природозащитната организация WWF, която обяви 2 май за деня на хранителните отпадъци.
Според изчисленията на WWF 18 милиона тона храна се изхвърлят всяка година в Германия, точно толкова, колкото са произведени през годината до тази дата. WWF включва също така в изчисленията си и редица отпадъци, като черупки, семена или кости. Ако оставите тази част, има около десет милиона тона храна на година, която хората могат да използват. Но те не го правят. Екотрофологът Зилке Фридрих, 55-годишен учен от Университета за приложни науки в Мюнстер работи от години по въпроса защо хората хвърлят толкова много храна в кошчето. В интервю за германския Süddeutsche Zeitung тя обяснява какво трябва да бъде променено, за да се сложи край на това.
Според нея търговският бранш трябва да мисли за мерки, с които да накара потребителите да купуват по-малко. Например, обемните отстъпки като „купи три, плати две", може да бъдат отменени, смята тя. За да се случи това обаче според нея е нужна пълна промяна на парадигмата в тази част от хранителната верига. „Трябва да се отдалечим от количеството за сметка на качеството. Ние също така се нуждаем от по-екологични и социални форми на производство“, казва тя.
Но как може да се случи тази промяна точно в Германия, пионер на дискаунтърите за евтина храна с магазини като Aldi или Lidl?
„Не вярвам, че това може да се случи в рамките на настоящата конкуренция. Нуждаем се от различни политически условия. Много важна е т.нар. интернационализация на външните разходи. Ако например храненето на животните причинява увреждане на околната среда или има високи емисии на CO₂ при транспортирането на храната със самолет, това би трябвало да бъде отразено в цената“, пояснява Фридрих.
Според експерта в момента е налице един наситен и конкурентен пазар. „Има твърде много храни. Има механизми, които затрудняват хората да се измъкнат от тази верига. Така например всичко трябва винаги да бъде незабавно доставено и прясно достъпно – какво в хладилника на потребителя, така и в търговията. И търговските вериги изискват това от производителите и това продължава по цялата хранителна верига. Друга причина е псевдо-разнообразието. Пример: На рафта има безкрайни кисели млека от различни производители, но съдържанието винаги е едно и също. Това е абсурдно. Това води до изобилие, евтини млека и прекалено много кисели млека в кошчето“, казва тя.
Някои държави в ЕС вече предприемат сериозни мерки за премахване на всичко това. В Обединеното кралство от 2005 г. насам са сключвани доброволни споразумения с бизнес сектора за събиране на данни и действия срещу хранителните отпадъци. В Норвегия компаниите са създали собствена агенция, която да регистрира начини за избягване на разхищаването на храни. Във Франция от 2016 г. има закон, забраняващ на супермаркетите да изхвърлят храна. Супермаркетите там трябва да даряват храните на съответните институции. Но все още няма доказателства кое е най-ефективното решение.