Италия се отдръпва на дистанция от Европа

В излизането си от паричния съюз, дори от Европейския съюз, Италия постигна много по-голям напредък, отколкото мнозина вярват. Антиевропейската реторика създава условия за следващия етап. Управляващите партии – протестното движение Пет Звезди и дясната „Лига" – упояват италианците в това, че в европейските институции няма нищо положително.

Те обещават на своите съграждани да им свалят звезди от небето след европейските избори: "Друга Европа", в която Италия ще може да прави все по-големи дългове, гарантирани от останалите държави членки на ЕС или евентуално дори финансирани от печатането на пари от Европейската централна банка. „Или договорите ще се променят в Европа, или няма да е по вина на движение „Пет звезди“, ако всичко се срине". Това е основната сентенция на Алесандро Ди Батиста от партията и лидера на движението Луиджи ди Майо.

Съвременна Европа, Франция и Германия служат като образи на врага в този сценарий. От лагера на движението твърдят, че французите, с тяхната неоколониална политика в Африка и експлоатацията на северноафриканските страни, са предизвикали миграционната вълна към Европа, от която сега страда Италия. Само Германия се възползвала от еврото. Според някои изказвания Германия почти е принудила Италия да влезе насила в монетарния съюз.

Движението финансира и Дженаро Сангуляно, който в книга за „Четвъртия Райх“ представя валутния съюз като завършване на германските планове за хегемония от нацистката ера. Сега той е главен редактор на втория информационен канал на държавната телевизия Rai. Ръководителят на Лигата Матео Салвини също повиши двама европротивници за председатели на комисията по финансите в Камарата и Сената. Самият Салвини заяви, че намира атмосферата в Брюксел потискаща и се чувства наистина добре в Москва.

С тази егоистична и антиевропейска реторика двамата партийни лидери искат да оправдаят неспазването на ангажиментите на страната си в замяна на много ползи. Фискалният пакт за нулев дефицит в Европа отдавна не се спазва от италианците, въпреки че в замяна получиха мрежата за сигурност ЕСМ.

Фактът, че европейският вътрешен пазар, в който Италия прави дефицити, в същото време забранява държавна помощ за авиокомпании като Alitalia, няма значение за италианското правителство. Договорът от Дъблин за търсещите убежище, от който Италия се е възползвала от десетилетия, просто се счита за несправедлив и следователно се счита за остарял. Сега част от правителството иска да отмени и сключените през 2001 г. договори с Франция и ЕС за европейската транспортна връзка и железопътния тунел от Лион до Торино.

В римската митология няма място за понятия като производителност на икономиката, конкурентоспособност на продуктите, доверие към инвеститорите. В ЕС водещите политици на Италия искат да диктуват накъде да се насочва политиката и трябва да бъдат бъдещите договори. Няма никакво разбиране, че за бъдещите стратегии, дори и след Brexit, все пак трябва да се намери консенсус с 26 други държави.