Как кризата във Венецуела (ще) свали Мадуро?

Венецуела има повече петрол от Саудитска Арабия и е по-бедна от Колумбия. Някога една от най-богатите страни в Латинска Америка, днес тя страда от недостиг на всичко - от тоалетна хартия до антибиотици и храна. От онези мрачни дни, когато покойният днес президент Уго Чавес започна да използва петролния бум, за да прокара социалистически път към просперитета, не само за бедните във Венецуела, но и в Латинска Америка, се наблюдава една сериозна спирала надолу.

Чавес почина през 2013 г., около година преди рязкото понижаване на цените на петрола. Неговият протеже и наследник, Николас Мадуро, укрепи властта си, докато опонентите му критикуват лошото управление, корупцията и политическото потисничество. Критиците в и извън страната се надяват на сваляне на Мадуро от власт, но поне досега не бе намерено решение, което да защити 30-те милиона души от Венецуела от по-нататъшните страдания, пише в свой анализ Bloomberg.

Доминираното от опозицията на Венецуела Национално събрание направи усилие да свали от власт 56-годишния Мадуро, откакто той спечели нов шестгодишен мандат на изборите през май 2018 г., широко възприемани като нечестни. През януари органът обяви правителството на Мадуро за незаконно, одобри план председателят на събранието Хуан Гуайдо (35 години) да го замени в очакването на нови избори, и предложи амнистия на всички военни и правителствени служители, които помогнат за свалянето на режима.

Още по темата

Председателят на парламента във Венецуела се обяви за президент

Fannie Mae с печалба от $2,5 млрд. в Q4 на 2015

Мадуро отхвърли действията на Асамблеята, която бе лишена от властта през 2017 г. от Върховния съд, който до голяма степен е лоялен към президента. Два дни по-късно Гуайдо се обяви за държавен глава и Белият дом заяви, че американският президент Доналд Тръмп възнамерява да го признае за временен президент на страната.

Икономиката на Венецуела се свива пет поредни години. Средният дневен добив на петрол намаля с около 1 милион барела през този период. Прогнозата е, че инфлацията ще достигне 10 млн. процента през 2019 г. Икономическата криза и репресиите срещу несъгласните накараха почти 3 милиона венецуелци да напуснат страната.

През 2017 г. една неправителствена агенция за оказване помощ заяви, че повече от 11% от децата под 5-годишна възраст страдат от умерена до тежка малнутриция, но Мадуро отхвърля хуманитарната помощ. Венецуела не изпълни задължение за част от своя дълг през 2017 г., а кредиторите настояват за плащането на повече от 9 млрд. долара като просрочени облигации.

САЩ и Европейският съюз наложиха санкции срещу страната за злоупотреби с човешките права, политически репресии и корупция. В класацията на най-корумпираните страни на неправителствената организация Transparency International Венецуела заема 169-то място от 180 държави.

Чавес, бивш десантник, затворен в продължение на две години, след като се опита да осъществи неуспешен преврат през 1992 г., беше избран за президент за първи път през 1998 г. и направи революция в политиката на Венецуела с огнена антиамериканска реторика. Той национализира хиляди компании или техните активи, намалявайки капацитета на страната да произвежда нищо друго, освен петрол.

Той насочи приходите към бедните и разшири влиянието на Венецуела в региона, като раздаде евтин петрол на съседните страни. Чавес използва широката подкрепа към себе си за превръщането на плуралистичната демокрация в до голяма степен авторитарна система.

Когато през 2014 г. партито на петролните пазари приключи заедно с мандата на Мадуро, страната вече не можеше да разчита на приходите от черно злато, които представляват 95% от приходите в чуждестранна валута, за да плаща за вноса. Това създаде широки дефицити и предизвика недоволство. След като овладя и Народното събрание, Мадуро създаде по-силен законодателен орган, пълен с привърженици на режима. Все пак демократично избраната Асамблея се признава все повече за легитимен източник на власт от регионалните сили, включително от САЩ и Бразилия.

Непопулярен у родината си и все по-изолиран от останалата част на света, Мадуро се бе вкопчил във властта, въпреки че няма планове за възраждане на страната. Той задълбочи връзките си с авторитарни съюзници като Русия, Китай и Турция, но те предоставят на страната само ограничена подкрепа. Мадуро се надяваше да договори преструктуриране на дълга, но американските санкции пречат на американските инвеститори и банки да участват в подобен план, което усложнява процеса.

Емигранти, дипломати и други предлагат редица отговори на влошаващата се криза, варираща от скромни решения (подкрепящи Народното събрание) до радикални (военна намеса). Когато през 2017 г. Тръмп открито разсъждаваше за последната спомената възможност, страните от Латинска Америка бързо възразиха. Някои критици на Мадуро се надяват на военен преврат, докато други смятат военна намеса за неприемлива. Трети твърдят, че САЩ, Европа и Азия могат да забранят търговията с петрол на страната и така да ускорят „смъртта“ на Мадуро. Но това със сигурност ще влоши хуманитарната криза.

Каквото и да се случи, следващите часове ще са решаващи.