В условията на такава политическа несигурност, каквато завладя британците през седмицата, британските журналисти започват да търсят различни екзотични сценарии за преодоляване на кризата, коментира ТАСС. Един от тези сценарии, добил медийна популярност, включва интервенция от страна на кралица Елизабет II.
Би Би Си се чуди дали е дошло времето да се привлече кралицата, за да сложи край на политическата безизходица и веднага дава отговор: в условията на британската конституционна монархия това не е било писано да се сбъдне. "В продължение на почти 70 години власт Елизабет II беше над политическите сблъсъци и най-вероятно тази ситуация ще остане непроменена. Сайтът на кралския съд също така заявява, че той трябва да "поддържа строга неутралност" по отношение на политическите въпроси", посочва ТАСС.
Теоретично, кралицата има възможност да не даде одобрение ("кралска санкция") за конкретен законопроект, но последният случай на използването на това право на монарха е от 1708 г. - Анна Стюарт наложи вето на закона за възраждане на шотландската полиция. Елизабет II също не може да разпусне парламента и да обяви общи избори - тя е загубила това право в съответствие със Закона за установяване на фиксираната продължителност на парламентите (2011 г.).
Въпреки това, тя има право да избере кандидатурата на министър-председателя, ако все пак се стигне до оставката на Мей. Според конституционния обичай царицата назначава лицето, което се ползва с най-голяма подкрепа от Камарата на общините - обикновено лидерът на партията на мнозинството. Както посочва Би Би Си, "кошмарният сценарий" за монарха и нейните съветници ще бъде ситуация, в която няма да е ясно кой от политиците има най-големи шансове да получи вот на доверие.
Друг начин да се "привлече" кралицата, която обаче не предполага активното й участие, описва The Independent. Това е парламентарна процедура за „Покорно обръщение” към монарха. Опозицията в Камарата на представителите чрез този документ може да изисква от правителството да отмени член 50 от Договора от Лисабон (благодарение на който Brexit стартира). Такова обжалване има по-голяма тежест от обикновената парламентарна петиция, която кабинетът може просто да игнорира. Но да се разчита на факта, че едно „покорно“ искане е в състояние да обърне целия процес на Brexit, не е необходимо - по-скоро то изглежда като фантазия на най-отчаяните ремейнери (поддръжници за оставане в ЕС), посочва ТАСС.