Ще има ли паралелна валута в еврозоната

Психологическа подготовка за отрицателни лихвени проценти при депозитите или сериозно предложение? От страна на Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се чува идея, която би могла да доведе до това да имаме две цени по супермаркетите в еврозоната: по-високата цена при плащане в брой, а по-ниската – за картовите плащания.

Немислимо? Ни най-малко. Забавянето на икономиката причинява значителни опасения на централните банки с нулеви или дори отрицателни лихвени проценти. Ще бъде ли ефективно в бъдеще ново понижение на лихвите, далеч в отрицателната територия? Тъй като отрицателният лихвен процент при рефинансиране на централната банка, си има лимит - разходите за държане на паричните средства в брой.

Клиентите могат да превърнат запазването на стойността си в кеш, ако „таксата за задържане“ в банките стане твърде висока. Тук обаче има транспортни разходи, разходи за сигурност и застрахователни разходи. Базовият лихвен процент от минус 0,4%, наложен от ЕЦБ и някои финансови институции, изглежда е достигнал своя праг, тъй като някои банки и богати частни клиенти вече натрупват значителни парични средства в брой, пише в свой анализ за Die Welt Дирк Майер, професор по икономика в Helmut-Schmidt-Bundeswehr-Universität в Хамбург.

Ето защо находчивите икономисти от МВФ и ЕЦБ наскоро представиха идеята си за облагане със специален данък на паричните средства в брой. Иначе казано - те предлагат евро в брой и евро-в електронни пари като две валути с фиксиран валутен курс. Паричните средства в евро ще бъдат девалвирани в размер на отрицателния лихвен процент спрямо номинала в евро.

Ако например основният лихвен процент е минус три процента, банкнотите и монетите ще струват годишно с три процента по-малко от електронните пари. Задържането на обезценени парични средства ще бъде също толкова (не) привлекателно като депозита по разплащателната сметка с отрицателна лихва. Това би пречило на притежателя на евро в брой да избегне алтернативата от квазинационализация, а ЕЦБ ще има място за маневриране.

Де факто става дума за две паралелни евро валути. Валутната реформа ще трябва да бъде приета единодушно при изменение на договорите на ЕС, което в някои страни обаче може да срещне съпротива. От този момент нататък е-еврото ще доминира като аритметична единица. Евро-гражданинът вероятно ще намира само електронната цена в етикетите на стоките по време на ежедневното пазаруване.

Тъй като ЕЦБ загуби властта над повишаването на лихвените проценти, отрицателният лихвен процент действа като пречка. Всяка рецесия създава нов отрицателен лихвен процент, който трябва да служи като основа за бъдещи понижения на лихвените проценти. Самото допускане на постоянен лихвен процент от минус пет процента, без каквато и да е инфлация, която би допринесла за девалвацията на покупателната способност, ще генерира свиване на валутния курс на еврото наполовина на всеки четиринадесет години.

Допълнителните вреди от тази продължаваща негативна лихвена политика за спестителите и бизнес моделите на животозастрахователния бранш и банките остават незабелязани в този креативен, но не и иновативен подход за бъдещата парична политика.

Много по-болезнени ще са отрицателните лихвени проценти за компаниите и правителствата. Въпреки че имаше периоди на реални отрицателни лихвени проценти до минус два процента дори преди въвеждането на еврото, рисковите премии връщаха доходността по облигациите на положителна територия.

Целта оправдава средствата. Националните паралелни валути биха били по-добрият вариант, тъй като те освобождават ЕЦБ от ролята ѝ да приспособява подходящата парична политика за всички 19 държави от еврозоната...