Брюксел е град, който е с малко по-дълга модерна история в сравнение със София. Той е един средновековен град, който малко по-малко се е модернизирал, но на цената на големи разрушения и трансформации. Грешките и добрите примери от историята на Брюксел могат да ни послужат като пример, който да добавим към опита на София. Това каза Павел Янчев, архитект и урбанист, в предаването „ИмоТиТе“ с водещ Христо Николов.

Гостът разказа за наличието на малък брой зелени площи в европейската столица Брюксел.

„Разликата е в социалните и социално-икономическите режими на развитие на двата града. Най-големият растеж на София е преминал през държавното планиране, като то е дало възможност да бъдат добре съхранени тези зелени площи“.

Арх. Янчев допълни, че подобни зелени площи дават възможност за проветряване на София, докато непрекъснатото развитие на Брюксел е довело до загуба на публично пространство.

„Брюксел е имал достъп до много повече финансии и градоустройствени процедури. През 70-те години, когато се изграждат сградите и комплексите на европейските институции, всичко се случа за облагодетелстване на частния интерес, за сметка на много граждани, които са изгонени от града“.

Той обясни, че в Брюксел съществуват цели големи квартали с офис сгради, които са празни, както и че градът се опитва да рециклира и преизползва подобни сгради.

„За разлика от многобройните монофункционални зони в София, проблемът в Брюксел е свързан с масовата загуба на жилища за сметка на офис площите“.

Арх. Павел Янчев коментира, че и при двата града се залага на строгото зониране.

„Въпросът е как да се справим от една страна с монофукционалността, като се опитваме да правим по-смесени зони, и от друга страна - да намалим присъствието на автомобили в публичните пространства“.

Очаквайте видео с целия разговор.