Близо половината стартъпи за изкуствен интелект не използват технологията, сочи изследване, публикувано в доклад. "Много е трудно и скъпо да се събере първична информация, с която изкуственият интелект да се тренира, за да може да открива определени модели. Затова и много стартъпи слагат човек, който претендира, че е изкуствен интелект, за да могат да постигнат някакви резултати, като се надяват да съберат достатъчно капитали, за да могат да платят след това за такива изследвания, да съберат първични данни и за изработването на съответния алгоритъм". Това каза в коментара за данните от изследването по темата Владимир Филипов, управител на NearSoft, в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов. 

"Не е нещо ново. През 90-те години бяха много популярни невронните мрежи, които са вид изкуствен интелект и в един момент всички финансови списания бяха пълни с предложения за системи за невронни мрежи, които ще могат да предрекат какъв е курсът на съответната акция. Аз лично съм правил софтуер в Швеция през 1997 г., на основата на данни от 20 години за развитието на шведската борса, за да се предвидят в следващите 5 и 10 дни какво ще е движението на курса", каза Филипов.

За конкретния случай той посочи, че технологията не е била достатъчно зряла и резултатите са дали познаваемост в рамките на 60 - 70%.

"Имаме технически и фундаментални анализи, в един момент човек се подвежда да вярва на техническите анализи, прави грешки, които там струват скъпо. Това стана и през 2000г., когато изгърмя балонът с интернет".

След това, по думите на госта, не се е чувало нищо в период от 10 години, а после натрупването на информация е довело до изкуствения интелект, което спомага за разпознаване на езика днес, прави преводи. Не трябва да се отрича изкуственият интелект, той се развива, но са необходими дълбоки познания за да бъде оценен. 

"Създаването на една самотренираща се система е много трудно. Според изследване 80% от проектите, свързани с изкуствен интелект и които са най-вече в астрономията и в биохимията, са с грешни резултати. Това се дължи на не добре подбрани първични данни, с които е бил трениран изкуственият интелект. Когато в този модел се включат други първични данни, той генерира съвсем други решения", уточни Филипов.

Филипов смята, че по отношение на дигиталните иновационни хъбове България изостава, а на административно ниво положението е много зле. А самият бизнес трябва да влага повече инвестиции в дигитализация на процесите.

„Бизнесът в България е много неподготвен за дигиталната епоха, в която живеем в момента. Затова са и тези притеснения при всяка една такава промяна, която е абсолютно нормална. В днешно време всичко е свързано, защо не и фискалното устройство да е свързано. Не смятам, че тук проблемът е толкова в държавата, колкото в самия бизнес“,  е становището на госта  по темата за промените в Наредбата за отчитане и регистриране на продажбите в търговски обекти чрез фискални устройства, които предизвикаха сериозно напрежение.

Гледайте целия разговор във видео материала.