Законът за несъстоятелност на физическите лица в България ще се въведе възможно най-късно, когато бъдем наистина притиснати от ЕС да въведем и да имаме такъв регламент. Това мнение изрази финанситът Васил Кендов в ефира на „Бизнес старт“ с водещ Живка Попатанасова.

Според него в България практически се прави всичко възможно този закон да бъде отложен и да не се въведе както трябва.

„Имаше 1-2 проекта на политически сили. Чел съм ги и двата – по тях има много забележки. Но по-скоро въпросът е какво целим с въвеждането на един такъв закон. Изглежда целта е просто той да бъде приет и да не работи, както много други закони. Личното моите очаквания са, че така ще се получи“.

По-интересен е въпросът какво би трябвало да стане, за да работи, отбеляза финасистът.

„Към днешна дата с този закон се е заел омбудсманът Мая Манолова. Но моят опит показва, че от години наред се правят едни кръгли маси всяка година, обсъждат се едни неща, изпращат се хора в командировки да видят как е в чужбина – в САЩ, в Австралия, къде ли не по света. И няма краен резултат, което означава само едно – този закон умишлено се отлага във времето“.

По думите му друг проблем на въвеждането на този закон е давността, срокът, за който трябва да протече процедурата по фалита.

Кендов посочи, че в това отношение има голямо разминаване между икономистите и юристите.

„Юристите говорят за срокове от порядъка на 5-10 години, което ще обезсмисли още веднъж неговото въвеждане, защото да търсиш 10 години пари от длъжник е някак си наивно в нашата държава. Когато човек бъде притиснат от частен съдебен изпълнител или някой кредитор, той има три възможности: да влезе в сивата икономика, за да не може никой нищо да му вземе, да излезе в чужбина или, колкото и странно да звучи, да се самоубие – имахме и такива случаи“.

„Нито един от тези варианти не върши работа нито на нас като общество, нито на длъжника, нито на кредиторите“, добави още финасистът.

Защо лошите кредити не са по вина само на длъжника? Какво показват практиките от чужбина?