Защо Хонконг все още протестира и къде може да свърши това?

Кратко описание в девет точки на това какво се случва и какво да очакваме в близко бъдеще

07:30 | 4 септември 2019

Демонстранти в Хонгконг. Снимка:SeongJoon Cho/Bloomberg

Фион Ли, Карол Жонг, Карън Лей

Това, което започна като поредица от протестни маршове срещу законопроект за екстрадиции в Китай, се разрасна като по-широко предизвикателство срещу хватката на Пекин върху Хонконг. Местното правителство отмени закона през юни и го обяви за „мъртъв“ през юли, но протестите продължиха. Те преминаха и границата между мирни и насилствени и в момента демонстрантите водят битки в полицията, по улиците и в метрото, както и блокират работата на летището в града. Резултатът досега е повече от хиляда арестувани. От другата страна на границата (която, макар и административна, повече прилича на държавна) Китай извършва показни войскови демонстрации, които повдигат въпроси доколко далеч е готово да стигне централното правителство в Пекин, за да затвърди властта си над 7.5 млн. жители на Хонконг. Президентът Си Дзинпин заяви по време на своята визита в града през 2017 г., че предизвикателства към властта му няма да бъдат толерирани, пише Bloomberg.

1. Хонконг част от Китай ли е?

Да, но е полуавтономен регион. Градът е бил преден пост на Британската империя в продължение на 156 години, за което време достига статута на световен финансов и бизнес център. В съвместна декларация с Китай през 1984 г. Великобритания се съгласява да върне Хонконг на Китай през 1997 г., а Пекин от своя страна се съгласява на „висока степен на автономия“ за 50 години напред – включително гаранции за свобода на словото и печата, свободен „капиталистически“ пазар и английско правораздаване според формулата „една страна, две системи“.

2. Защо хората все още протестират?

Върховният представител на Хонконг Кари Лам нарече закона за екстрадициите „мъртъв“, но не го оттегли формално от дневния ред, което значи, че този закон може да се отново да се появи. Междувременно исканията на демонстрантите вече включват и оставка на Лам, независимо разследване на действията на полицията и освобождаване на всички арестувани. Много от задържаните са заплашени от десетгодишни присъди по силата на наказателен закон от колониалните времена. Някои продемократични активисти са повдигнали и искания за изборна реформа, включително преки избори за Върховен представител. Това се случва на фона на увеличаващите се страхове, че личните свободи биват непрекъснато ограничавани под давление на Пекин, който и назначава Върховния представител. В репортаж на Ройтерс се цитира запис на Кари Лам в частен разговор с бизнесмени, че би подала оставка, ако има подобна възможност. Тя е споделила още, че възможностите и да разреши кризата са „твърде ограничени“, понеже всичко се е превърнало във въпрос на националната сигурност и суверенитет на Китай. Попитана за този запис на пресконференция, тя е отрекла да иска разрешение от Пекин да подаде оставка.

3. Какво казва Китай?

Реториката на Пекин се ожесточава. Янг Гуанг, говорител на китайското ведомство за Хонконг и Макао, каза, че радикалите са извършили сериозни престъпления и са показали признаци на „тероризъм“. Освен това, действията на полицията и градските власти бяха изцяло оправдани. Директорът на офиса Жанг Сяомин е отхвърлил всякакъв компромис преди безредиците да бъдат прекратени. Китайски официални лица и държавни медии са отправили и обвинения в чуждестранна намеса, описвайки САЩ като „черната ръка“, стояща зад протестите в Хонконг. Това твърдение е било отхвърлено от Държавния департамент на САЩ като „абсурдно“. Китайски официални лица са отправили предупреждения срещу отхвърлянето на водещата роля на Китайската комунистическа партия или срещу формулата „една държава, две системи“. People’s Daily, официозът на ККП, заявява, че главен приоритет на Хонконг остава наказването на престъпленията и възстановяване на реда.

4. Колко лошо може да стане всичко?

Зависи от Китай. Войски на Народно-освободителната армия са разположени в Хонконг от 1997 г. насам, но играят съвсем минимална роля. Опасенията са, че войниците могат да бъдат използвани, за да бъде възстановен реда, особено след видеа в социалните мрежи, в които се показва как третират потушаване на протести и вълнения. За много хора най-големите страхове са потушаване на протестите в стил „Тянанмън“ и последващо оттегляне от страна на САЩ на специалния статут за Хонконг, според който Вашингтон третира града различно от останалата част от Китай по въпросите търговията и икономиката. В записа, с който Ройтерс разполага, Кари Лам е цитирана да казва, че Китай не планира да ползва армия, защото „цената ще е твърде висока за плащане“.

5. Какъв е проблемът с екстрадициите?

Критиците казват, че този закон може да отвори вратите за всеки, включително политически дисиденти и активисти за човешки права, да бъде арестуван по скалъпени обвинения в Хонконг и изпратен в Китай, където да се изправи срещу правораздавателна система, която САЩ описват като „непредсказуема“. Законът за екстрадициите трябваше да се прилага спрямо местни граждани, чужди резиденти и дори транзитно преминаващи туристи. Критици посочват, че в проектозакона основна роля за екстрадициите се отрежда на Върховния представител – избран от комитет, пълен в поддръжници на Пекин. Досега подобни искания можеха да се блокират от хонконгски съд.

6. Какво казва правителството в Хонконг?

На първо място законът е необходим за да се предотврати превръщането на Хонконг в убежище за престъпници и целта му е да защитава човешките права и да защити заподозрените от екстрадиции по политически причини. Върховният представител Кари Лам предупреди, че градът се е насочил към бездна, докато протестите стават все по-насилствени и разрушителни – включително затваряне на летището и блокиране на станции на метрото. На 20 август Лам обеща правителството да пусне в действие платформа за диалог с критиците на правителството.

7. Протестите засягат ли бизнеса?

Изглежда, да. Икономиката вече изпитва напрежение заради търговската война между Китай и САЩ. БВП се е повишил с едва 0.6% през второто тримесечие на годината и продължаващите протести и безредици могат да увеличат вероятността от рецесия. Австралийската авиокомпания Cathay Pacific заяви, че продажбите на билети през юли са се свили и резервациите също са се намалели. Жизнено важния сектор на търговията на дребно е свил продажбите си с повече от очакваното през юни, пети пореден месец на спад в оборотите. Сред представители на малкия бизнес настроенията са песимистични. Броят на туристите също се е свил.

8. Протестите успявали ли са преди?

Да, но в по-малка степен. През 2003 г. демонстрации блокираха приемането на закон за националната сигурност и допринесоха за оставката на тогавашния Върховен представител Тънг Чи-хуа. Девет години по-късно гимназисти, учители и родители спряха опит на правителството на Хонконг да въведат образователен курс, възхваляващ Китайската комунистическа партия и критикуващ демокрацията. Продемократичното движение обаче се разцепи, след като правителството устоя на 79-дневни демонстрации, които искаха Върховния представител да се избира с преки избори в Хонконг. Оттогава Китай е наложил ограничения за някои от активистите, други са били подложени на преследвания, а политическата партия, която преследва независимост за Хонконг, е била забранена.

9. Има ли други конфликтни точки?

В Хонконг тепърва трябва да въведе законодателство по въпросите на националната сигурност, което забранява действия против китайския суверенитет и сигурност, както и дейностите на чуждестранни политически организации. Кари Лам казва, че иска първо да създаде „благоприятна социална среда“ за приемането му. Хонконг обмисля да направи и неуважението към китайския химн престъпление, което се наказва със затвор до три години. През миналата година също имаше протести срещу плановете на правителството да построи изкуствени острови, където да бъдат настанени много от продължаващите да прииждат жители на континентален Китай, които много хонконгци обвиняват за повишаващите се цени на жилищата и препълнените болници. Проектът за нови острови беше подложен на критика заради цената му (около 80 милиарда долара) и опасения за околната среда.