Мелони търси метод за справяне с търговската лудост

„No se pol“ – „не може да стане“. Този песимистичен израз, който се свързва с Триест, историческия морски кръстопът между Изтока и Запада, сякаш приляга и на намаляващите надежди на италианския премиер Джорджа Мелони да преодолее трансатлантическата пропаст при визитата си във Вашингтон тази седмица.

Европа и Америка никога не са изглеждали по-разединени насред търговския хаос, а сближаването на Мелони с Доналд Тръмп и хората около него е по-несигурно от всякога. Нейната риторика в стила на CPAC (Конференцията на консервативните политически дейци), ухажването на Starlink на Илон Мъск и сравнителната ѝ умереност пред лицето на американските мита я поставят в противоречие с общественото мнение в Европа. Тръмп може и да смята, че Мелони е „фантастична“, но това не му попречи да наложи мита на Италия и съседите ѝ за метали и автомобили – а потенциално и за всички стоки до по-малко от 90 дни. По данни на Bloomberg Economics износът за САЩ представлява около 3% от БВП на Италия; автомобилният гигант Stellantis NV, формиран от сливането на Fiat и Peugeot (включително марката Jeep), загуби близо 40% от пазарната си стойност тази година.

Мита върху износа на Италия за САЩ.

Дори идеята за евентуално посещение на Тръмп в Италия се превърна в чувствителна тема, при положение че американският президент открито се шегува как световни лидери му „целуват задника“. Политическите противници на Мелони от левицата я обвиняват, че е твърде мека към Вашингтон, докато Франция призовава за по-строг търговски отговор. И макар рейтингът на одобрение за Мелони все още да се държи сравнително добре, дясната ѝ коалиция става все по-шумна; вицепремиерът Матео Салвини раздвижва популистките настроения, докато се изострят споровете около Украйна и европейската отбрана. В същото време натискът върху Мелони да осигури някакви резултати нараства, но така нараства и скептицизмът, че визитата ѝ ще успее – особено при положение че администрацията на Тръмп дава сигнали, че повечето от митата няма да бъдат отменени.

Въпреки всичко Мелони може да опровергае скептиците, ако изиграе картите си с Тръмп правилно. Перспективите не са добри, но моментът е подходящ за опит за диалог, защото администрацията „Make America Great Again“ (MAGA) е под натиск да успокои все още нестабилните пазари. А персоналното ласкателство винаги има значение за този президент. Въпросът, който Мелони трябва да постави, е: Какво всъщност иска Вашингтон? Дори само намек за отговор би бил изключително ценен за Европа, която остава объркана. Във вторник, след среща между европейския комисар по търговията Марош Шефчович и негови американски колеги, ЕС заяви, че все още чака „САЩ да определят позицията си“.

Отговорът може да е комбинация от агресивни искания – от отмяна на технологични регулации или орязване на данък добавена стойност (който Тръмп смята за митически налог), до засилено купуване на американски стоки и скъсване на връзките с Китай. Мелони със сигурност ще потвърди, че европейците са готови да направят нещо повече, но може и да покаже, че ще оказва съпротива, като успокои съюзниците си, че е на една вълна с Европейската комисия – която има последната дума по всички търговски въпроси – и че някои неща просто не са възможни. Та нали и Мелони, и Тръмп трябва да спечелят избори в крайна сметка. През това време може да се дадат обещания за по-тясно сътрудничество и постоянно наблюдение на всички онези начини, по които Тръмп е убеден, че Европа „завлича“ Америка.

Голямото неизвестно е Китай. Ако европейското търговско салдо с Китай, а не със САЩ, се окаже ябълката на раздора за Тръмп, предстоят бурни води. Мелони може със сигурност да заяви, че е насочила Италия в по-проатлантическа посока и е извадила страната от инициативата „Един пояс, един път“ на Китай; тя може да отбележи, че гореспоменатият порт в Триест се превръща в част от стратегия за подчертаване на европейското и средиземноморско измерение, вместо да е опорна точка за Пекин. Но докато испанският премиер Педро Санчес гледа към нови китайски инвестиции, а Германия е под огромен натиск да запази двустранна търговия с Китай за 209 милиарда долара годишно, вътрешноевропейските разногласия около „намаляване на риска“ във веригите за доставки лесно биха се изострили.

Затова, дори посещението на Мелони да си струва, може да се обърне срещу нея, ако Тръмп поиска твърде много, отбелязва Николета Пирози от италианския мозъчен тръст IAI. Каквото и да се случи в четвъртък, от решаващо значение е, когато се прибере – а сенатор Джей Ди Ванс планира собствено посещение в Рим като продължение – Мелони да помисли за дългосрочен план за укрепване на Италия и Европа в една глобална търговска война. Колкото и да е болезнен един търговски шок от Тръмп, той вече до приемането на „табу“ идеи от държави като Германия. Пример за това е дългосрочна реформа на европейските фискални правила с цел по-високи разходи за отбрана.

Реализиране на доклада за конкурентоспособност на Марио Драги, стимулиране на вътрешното търсене, намаляване на външните зависимости и готовност за макроикономически шок? Както вероятно няма да чуете в Триест: „Може да се направи.“

Още по темата

Планът на Мелони за „олекотена“ сигурност на Украйна от НАТО заслужава да се пробва

Мелони рискува все повече в опита да балансира между Тръмп и ЕС

Кой говори от името на Европа? Това е британско-френска ос с нотка на Мелони

Бюджетът на Италия за 2025 г. получава одобрение от парламента в полза на Мелони