ЕЦБ трябва да изкара своята парична базука

След последното заседание на Европейската централна банка Доналд Тръмп удари глобалната търговия, подклаждайки рискове от рецесия и нестабилност на финансовите пазари навсякъде. И все пак политиците на ЕЦБ, които се събират във Франкфурт в четвъртък, остават на курса си, необезпокоявани от бурята. Резултатите изглеждат като доста сигурно нещо: намаление с четвърт пункт на лихвения процент по депозитите до 2,25%, съчетано с известно недоволство относно нарастващата несигурност. Това няма да има особен ефект върху икономиката.

Изкушението, както винаги, е да се изчака следващият тримесечен икономически преглед през юни, за да се събере възможно най-много информация, преди да се вземат смели решения. Но какво повече доказателство е необходимо по време на нарастващото търговско напрежение, че икономическите условия са се влошили?

Проучването на перспективите на германските инвеститори от ZEW за април, публикувано във вторник, се срина до минус 14 от 51,6 през март. Водещите германски икономически институти миналата седмица намалиха прогнозата си за брутния вътрешен продукт за тази година до едва 0,1% от 0,8%. Това означава, че шансовете най-голямата икономика в Европа да прекара трета година в рецесия са 50/50. Ясно е, че икономическите условия са станали по-лоши, а не по-добри - така че логично необходимостта от намаляване на лихвените проценти трябва да е по-належаща.

ЕЦБ трябва да намали в четвъртък с 50 базисни пункта и да поеме някаква инициатива, докато все оше има такава възможност. На този фон имате и покачващото се евро - по-силната валута просто ще усложни отрицателните въздействия върху икономиката на еврозоната, което само ще затрудни нейната индустриална база. Общата валута скочи с 10% спрямо долара от началото на януари.

^{Еврото се повиши силно тази година | Общата валута поскъпна спрямо долара с 10%}

Проучването на ЕЦБ за банковото кредитиране за първото тримесечие, също публикувано във вторник, би трябвало да тревожи Управителния съвет. Проучването показа, че кредитните стандарти се затягат и - което е по-притеснително - се очаква да се затегнат допълнително през текущото тримесечие. Търсенето на заеми намалява, след като предходните две тримесечия показаха известно слабо възстановяване. Индексът на Bloomberg Economics сочи към други индикатори, които също показват значително затягане на паричния пейзаж, водено от по-високата доходност на германските бундове.

ЕЦБ започна тази година като пасивно спираше пандемичната си програма за QE, която вече се проявява в затягащи се условия на ликвидност — и вече оказва отрицателно въздействие върху нетните лихвени маржове на банките: доста мизерно, особено в контекста на ЕЦБ, която вече намали референтните лихви със 150 базисни пункта.

Шансовете нарастват, а не намаляват, за грешка в политиката, която може да позволи икономиката на еврото да се плъзне отново към стагнация. Инфлацията не е най-големият риск, а рецесията и дезинфлацията отново затвърждават своята ледена хватка. Имаше много големи разговори за фискални стимули, водени от разходите за отбрана, но все още чакаме нещо от това да се превърне в реалност. Докато обещанията не попаднат в книгите с поръчки, ролята на паричната политика е да смазва икономическите колела и да гарантира, че механизмът не е ръждясал, докато фискалната кавалерия се появи.

^{Инфлацията отново е под контрол | Увеличенията на потребителските цени намаляха през последните тримесечия}

Така че защо ЕЦБ да се бави? Вечният отговор на ЕЦБ е страх от инфлация. И все пак всички оценки на ЕЦБ са около целта ѝ от 2%, доколкото стига погледът. Петгодишният форуърден инфлационен суап в евро се търгува при 2,06%. Митата, наложени на страните износителки, обикновено имат доста ясно дезинфлационно въздействие, да не говорим за засягане на перспективите за растеж. Основната инфлация в еврозоната през март падна до 2,4% от 2,6% предходния месец. Инфлацията на услугите обикновено е спорната лепкава част - но тя също спада бързо, до 3,4% през март от 3,9% през януари.

Франция и Италия флиртуват с дефлация – неприемлива ситуация след огромните усилия на ЕЦБ да натрупа купчина QE облигации на стойност 5,3 трилиона евро, за да измъкне еврозоната от продължилия десетилетие спад дори преди пандемията да удари. Това е несигурен свят, който току-що стана много по-несигурен, но това не трябва да замразява цялото стадо елени в светлините на фаровете. Време за бягане, докато еврозоната все още може да има шанс да избяга от предстоящия удар.

Маркъс Ашуърт е колумнист на Bloomberg, който се занимава с европейските пазари. Преди това е бил главен пазарен стратег в Haitong Securities в Лондон.

Още по темата

Прогнозите за по-ниска инфлация в еврозоната са основание ЕЦБ да намали лихвите

Вилроa дьо Гало призова ЕС да не следва Тръмп по отношение на регулациите

UBS все още очаква ЕЦБ да намали лихвите

ЕЦБ ще намали лихвения процент два пъти, заради капризите на Тръмп