Петролът е евтин, но все още не е изгоден

През май 2020 г. ръководител на водеща търговска къща за суровини каза, че залага крупни поръчки за фючърси на петрол, без дори да поглежда екрана, за да следи последната цена. „Моля, никога не ме цитирай с това,“ каза ми той. „Ще изглеждам като глупак.“ А всъщност не беше.

По онова време, насред пандемията, цените на петрола бяха спаднали дотолкова, че договорите за доставка след две, три или пет години изглеждаха като сделка, която не търпи отлагане. Нямаше нужда да се гледа последното движение нагоре или надолу. Ако пренесем това до днес, въпросът е дали сега петролът е достигнал подобен момент – „първо купувай, после питай“? Отговорът: в никакъв случай не.

Само защото цените са паднали с 20% до четиригодишно дъно, откакто президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност, не означава, че петролът е изгодна сделка. Но наистина означава, че е евтин. В исторически план може дори да се каже, че е много евтин.

При около 60 долара за барел щатският бенчмарк West Texas Intermediate (WTI) се търгува приблизително на същото равнище като преди 20 години, и то в номинално изражение. Ако отчетем инфлацията, в реално изражение петролът се търгува на стойност, сходна с тази отпреди повече от 40 години.

Въпреки това фючърсите на петрол могат да паднат още. Това, че е евтин, не означава, че не може да поевтинее допълнително. В момента пазарът цени икономическо забавяне и повече от очакваното производство от ОПЕК+. Но търговците на петрол все още не залагат на рецесия в САЩ – камо ли в Китай – нито пък на ценова война, подета изцяло от Саудитска Арабия. И със сигурност не залагат на съчетание от рецесия и ценова война. Ако тези рискове се материализират, WTI съвсем спокойно може да слезе под 50 долара за барел, като навлезе в диапазона 40, а дори и 30 долара.

Друг въпрос е дали петролът може да падне под 50 долара за барел – т.е. с около 10 долара под нивото от петък – и да се задържи там дълго, измервано в години, а не в месеци. Отговорът почти сигурно е „не“, тъй като предлагането и търсенето ще се балансират бързо при тези нива. А това отваря инвестиционни възможности за смелите, ако цените спаднат още малко. За онези, които могат да преглътнат съществените, но временни счетоводни загуби (mark-to-market), фючърсните договори за петрол с доставка след няколко години започват да изглеждат привлекателни. Помислете, например, за WTI с доставка през декември 2027 г.

В исторически план петролът е евтин, но е бил и по-евтин.

Проблемът е, че още не сме видели пазар, който да подсказва истинска капитулация и да предлага изключителни възможности за влизане. Преди Тръмп в сряда частично да отстъпи от тарифите си, пазарът се доближаваше до настроението „всеки се спасява сам“. И все пак, при сегашните равнища, фючърсите за петрол с дълъг срок все още не са безрисков залог.

В най-лошия момент миналата седмица, фючърсната цена на WTI за двугодишен период беше 58,22 долара за барел; през 2020 г. тя беше падала до 33,75 долара. Дори ако изключим най-мрачния период от пандемията, когато световната икономика бе почти спряна, двугодишните фючърси на WTI се търгуваха под 50 долара за барел в продължение на близо 350 дни. Често е полезно да погледнем графиката на цените, за да видим колко ниско могат да стигнат.

И все пак един цикъл не продължава вечно. Цените на петрола обикновено се възстановяват сравнително бързо след икономически спадове, защото ниските цени възпрепятстват ръста на предлагането и стимулират търсенето. Затова се получават и периодични възходи и сривове. „За съжаление, това е позната територия“, казва Дан Пикъринг, банкер в сферата на петрола от Хюстън. „Винаги има различни катализатори, но основният сценарий е познат от кризите през 1986, 1998, 2001, 2008, 2014 и 2020 г.“

Какви са аргументите в полза на това да се възползваме от поевтиняването и да купуваме фючърси с дълъг срок?

1. Макар 2020 г. да ни научи колко ниско може да стигне пазарът, сегашната икономическа нестабилност е много по-различна: става дума за търговска война, а не за опустошителна пандемия, която замрази голяма част от световната икономика. Вижте дискусията за въздействието върху растежа на търсенето на петрол. Засега говорим за забавяне, може би лека контрактция, но не повече от 1% спад в най-лошия случай. Преди пет години глобалното търсене се сви с 20% в най-лошия момент.
2. Сегашните цени вероятно са се понижили достатъчно, за да провокират реакция на предлагането, тъй като праговете за рентабилност при шистовите производители в САЩ са се повишили. Средно американските шистови компании твърдят, че не могат да сондират на печалба при цени под 65 долара, в сравнение с 49 долара през 2020 г., според редовно проучване на Федералния резерв в Далас. По-нататъшен спад на цените само ще засили тази реакция на предлагането.

По време на пандемията спадът в търсенето на петрол беше много по-тежък

1. Като одобрява минимално увеличение на производството, Саудитска Арабия показва „жълт картон“ на измамниците в ОПЕК+, например Казахстан, но не е кой знае какво наказание. През 2020 г. Рияд реагира на Русия – тогава главният нарушител на квотите – все едно с „първи ядрен удар“. Сегашното повишение на ОПЕК+ е по-скоро изненада, отколкото истински шок за предлагането. Разбира се, предупреждавам, че това може бързо – и неочаквано – да се промени. Рияд започна четири ценови войни през последните 30 години (1986, 1998, 2014 и 2020). Пета винаги е възможна.
2. Цялото внимание е насочено към търговската война между САЩ и Китай, но реално има война между Русия и Украйна, както и нестабилна ситуация в Близкия изток. САЩ отново наложиха санкции на Венецуела. Започват преговори с Техеран, но никой не може да каже как ще завършат. През последните няколко години печелившата стратегия при геополитическо напрежение и санкции срещу петролния сектор беше да се продава при всеки ценови скок, но миналите резултати не са гаранция за бъдещи. Може би това ще изненада някои, но геополитиката все още може да свие предлагането на пазара на петрол.
3. Тръмп предизвика срива в цените на петрола, като започна неразумна търговска война, но може и да го прекрати. Белият дом вече показа, че може да отстъпи, ако пазарът на облигации окаже достатъчно натиск. Ако икономическата болка се засили, президентът може да потърси примирие с Пекин. Това би било най-силният катализатор за ръст на петролните цени.

През последните 18 месеца, та чак до сегашната разпродажба, бях категорично негативно настроен (мечи пазар). Но нещата започват да се променят. Вечните оптимисти и поддръжниците на ОПЕК+ се отказаха, което винаги е добър знак да направим обратния ход. Под нивото от 60 долара съотношението риск/печалба при мечия поглед върху пазара е съвсем различно, отколкото при WTI към 100 долара в края на 2023 г. Но дали да купуваме при спада? Харесвам евтиното, но предпочитам истинските разпродажби „всичко трябва да си ходи“. Попитайте ме отново, ако се доближим към 50 долара за барел.

Още по темата

Спадът на петрола рискува да счупи най-добрия инструмент за дефицита на САЩ

Сривът в цените на петрола няма да спре военната машина на Путин засега

Продажбите на петрол набират скорост, докато търговската война тресе пазарите

Къри: Най-силната болка от митата ще бъде в крините и петрола