Пазарът на облигации си каза думата; Доналд Тръмп мигна пръв. Теорията на марулята на Лиз Тръс е вярна: нито един лидер, дори и този, който е преминал през опити за убийство и съдебен процес за измама, не може да остане непоколебим пред лицето на предизвикан от политиката му срив, който наказва гласоподавателите, които цели да защити. Въпросът е: Какво сега?
Това, което е ясно от пазарите, е, че 90-дневната отсрочка от най-лошите мита за „всяка страна, с изключение на Китай“ в никакъв случай не е момент на връщане към началото. Статутът на долара е наранен, докато Bloomberg Economics все още очаква стагфлация в САЩ и удар върху растежа в Европейския съюз. САЩ остават място, където политическата несигурност е висока, където митата могат да скочат с двуцифрени числа за дни и където влиятелните лица в социалните мрежи притежават власт над генералите. Тази несигурност е това, което възпира инвестициите и вреди на икономическото доверие, а не само митата.
Доларът пада, докато Тръмп налага митата на пазарите | Американската валута се срина спрямо кошница от 10 валути
И докато еврото се задържа като относителен остров на спокойствие, това едва ли е моментът за връщане на изходна позиция и за съюзниците на САЩ като ЕС. Тълпата на Тръмп прекара последните 90 дни (и повече), за да изясни на европейците, че няма интерес да спазва съществуващите ангажименти за сигурност без повече в замяна – особено ако няма да има промяна в търговията с Китай. Защо следващите 90 дни биха били различни? Ако Тръмп се обгради с нови съветници, които боравят със скалпели, а не с огнехвъргачки, очаквайте още по-голям натиск върху техническите правила, намаляване на рисковете около Китай и разходите на НАТО – и повече разделение и завладяване на европейските съюзници. Вкопчването в идеята, че тръмпизмът е преминаваща фаза, не проработи първия път и няма да проработи сега.
Тази 90-дневна отсрочка може да бъде в полза на Европа. Тръмп и неговият антураж направиха услуга на Европа: те запазиха континента заедно досега, като удариха ЕС с общи мита, доказаха, че няма „полза от Брекзит“, като хвърлиха британския премиер Кийр Стармър под автобуса и обезцениха доверието в международните ангажименти на САЩ. Време е да се съсредоточим върху запазването на това единство на ЕС срещу икономическата буря, водена от търговията, която може да изостри разделенията и да подхрани популистите, които вече се надигат във Франция и Германия. Целта трябва да бъде да се изгради подкрепа за издаване на съвместен дълг - може би 15% от брутния вътрешен продукт - и отключване на трилиони спестявания, така че Европа да може да инвестира в собствената си сигурност и технологии, твърди Мигел Отеро, анализатор в испанския Elcano Royal Institute. Както Стивън Миран, председател на Съвета на икономическите съветници на Тръмп, изясни, предоставянето на обществени блага от САЩ не е постоянно състояние на нещата.
Предизвикателството не е само в балансирането на отношенията със САЩ, но и в заемането на по-ясна позиция по отношение на Китай, който се надява да направи нови стъпки в Европа, докато тарифната война със САЩ се засилва. Въпреки че е по-малко непредсказуем от Тръмп, Китай упражнява натиск върху Европа по други начини, тъй като неговата стимулирана от стимули експортна машина изпреварва европейските производители на чипове, химически фирми и автомобилни производители като BMW AG. Това е още една причина Европа да преследва инвестиционен тласък у дома, вместо да заменя една зависимост с друга; американските депозитарни разписки на китайския автомобилен производител BYD Co. се повишиха в четвъртък на базата на доклад на Handelsblatt за преговорите между ЕС и Китай относно тарифите за електрически превозни средства.
Засега лидерите на ЕС изглеждат облекчени, че могат просто да направят своя собствена тарифна „пауза“: ответните мита, които допълнително биха навредили на 1,5 трилиона долара в двустранната търговия, се отлагат, а полският премиер Доналд Туск призовава за отговорен трансатлантически подход. Испанският премиер Педро Санчес, макар да оставя вратата отворена за повече китайски инвестиции, също е оптимист за разговорите с Тръмп. Слънчевото време засилва усещането, че може би ЕС е избегнал най-лошото. Но статуквото е на време назаем.
Лионел Лоран е колумнист на Bloomberg, който пише за бъдещето на парите и бъдещето на Европа. Преди това е бил репортер в Reuters и Forbes.