Защо Великобритания не може отново да направи стоманодобива печеливш

Питър Дракър, теоретикът по управление, пише, че печалбата не е целта на един бизнес, а по-скоро тест за неговата валидност. Една дейност може да бъде смислена и да създава полза за обществото, без непременно да носи нетен приход. Заобиколени сме от примери: никой не очаква полицията, пожарната или социалните служби да реализират възвръщаемост на вложения капитал. Но едно предприятие, което не генерира печалба, не е бизнес. Великобритания би се облагодетелствала, ако има това предвид, докато обсъжда бъдещето на своята стоманодобивна индустрия.

Правителството на лейбъристкия премиер Киър Стармър в момента трескаво опитва да спаси производството в основния завод на British Steel Ltd. в северния английски град Скънторп, след като китайският собственик на компанията – Jingye Group – заяви, че двете доменни пещи на комбината „вече не са финансово устойчиви“. Правителството провежда преговори с представители на Jingye и е предложило да заплаща доставките на железни пелети и коксувани въглища, за да може предприятието да остане действащо, докато се намери решение. Вариант е и национализация на компанията, в която работят около 3 500 души.

Фактът, че Jingye е отхвърлила спасителен пакет от 500 милиона паунда (640 милиона долара), описан от правителството като „щедър“, разбуни духовете. Един синдикален лидер обвини British Steel, че държи правителството като заложник и използва работната ръка като пионка. Според главния изпълнителен директор на British Steel Джънгуей Ан обаче консултациите за закриване на завода са наложителни заради „крайно тежките обстоятелства“, пред които е изправена компанията.

Недоволството е насочено в погрешна посока, както бе и при затварянето на доменни пещи и съкращения на работни места в стоманодобивния завод на Tata Steel Ltd. в Южен Уелс през септември. Чуждестранните инвеститори влагат капитал с очакването за печалба. Не може да се иска от тях да продължават безкрайно да наливат средства, ако няма изгледи за рентабилност. Jingye, която купи British Steel от фалит през 2020 г., твърди, че е вложила над 1,2 милиарда паунда, за да поддържа дейността, като в момента губи по 700 000 паунда на ден.

Фундаменталният въпрос е дали стоманодобивът във Великобритания може да се разглежда като истински бизнес. Двете най-големи производствени компании в сектора – Tata Steel UK и British Steel – са успели да отчетат печалба само веднъж всяка, за деветте годишни отчетни периода от 2020 г. насам. В кой момент инвеститорите решават, че това вече не е отрасъл, изправен пред циклични трудности, а сектор в необратим упадък?

Двата най-големи производители в страната са регистрирали само две години с печалба преди облагане за последните девет отчетни периода.

Безспорно е, че секторът е в криза. Най-непосредствената причина е решението на американския президент Доналд Тръмп от февруари да наложи 25% мита върху вноса на стомана и алуминий. Тези мита наложиха допълнително бреме върху вече съществуващия проблем с високите енергийни цени, които във Великобритания са значително над равнищата в други държави производители и според изпълнителния директор на Tata Steel UK Раджеш Наир са най-голямата причина за слаба конкурентоспособност.

Десетилетия преди да се появят тези затруднения обаче, британският стоманодобив вече се свиваше. British Steel може да е име с история, но днешният му мащаб е нищожен спрямо миналото. При създаването си през 1967 г., когато правителството национализира 14 стоманодобивни компании, фирмата има 268 500 служители – над 75 пъти повече от днес. През 2022 г., по данни на Световната асоциация по стомана, Великобритания се нарежда на 35-о място сред държавите производителки, с общ обем 4 милиона тона – седем пъти по-малко от произведеното през 1970 г.

Трудностите в стоманодобива пораждат сериозна тревога в правителствените среди. Миналия месец приключи консултация за бъдещето на сектора. Министърът на индустрията Сара Джоунс заяви тази седмица, че правителството ще подкрепи британското производство на стомана и ще му помогне да процъфтява. Но защо? Стоманодобивът формира 1% от промишлената продукция и 0,1% от брутния вътрешен продукт на страната. Отрасълът дава работа на 40 000 души, или 0,1% от националната работна сила.

Няма вътрешна, присъща причина стоманата да се произвежда непременно във Великобритания. Множество неща, които някога се правеха в страната, сега се произвеждат най-вече зад граница – например обувки, текстил, шоколадови изделия. Авторът на този текст като тийнейджър е работил по време на ваканциите във фабрики на търговското дружество в Слау, където се произвеждаха продукти като картонените уплътнения за капачките на буркани за кафе. Трудно е да си представим, че днес подобна дейност би се извършвала във Великобритания, а няма доказателства, че страната е по-зле заради това.

Може да има разумни съображения за запазване на стоманодобивните мощности – например от гледна точка на отбраната (макар че и в тази област, с оглед на недостига на местни суровини, Великобритания ще продължи да зависи от сигурността на глобалните вериги на доставки). Но Великобритания трябва да осъзнае какво всъщност се случва: това е по-близко до разход за отбрана, отколкото до инвестиране в сектор с временни затруднения, който ще донесе някаква икономическа възвръщаемост.

По неофициална информация правителството предпочита търговско решение на проблемите с British Steel. Логично е: национализацията ще натовари допълнително ограничените ресурси на държавата. Но е добре да сме наясно какво се прави и защо. Харченето на средства за преодоляване на икономическите сътресения в региона и за заздравяване на националната сигурност е оправдано и дори наложително. Просто не бива да го бъркаме с бизнес.

Още по темата

Индия обмисля да наложи 12% мита върху стоманата, за да предпази индустрията си

Тръмп разширява търговската война с мита върху стоманата и алуминия

САЩ ще удвоят митата върху стоманата и алуминия от Канада, обяви Тръмп

Митата на Тръмп върху стоманата могат да увеличат излишъка в Азия