Мълчание и сдържаност.
Това е моят съвет към бразилското правителство за това как да подходи към митата на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Бразилският износ беше обложен само с 10% мита във вече прословутата класация на Тръмп за ответни налози, което няма да засегне значително най-голямата икономика в Латинска Америка. Всъщност е точно обратното: Възможно е тази относително по-ниска бариера да се окаже от полза за Бразилия, която е основен доставчик на зърнени култури, месо, петрол и метали.
Решението на Китай да предприеме ответни мерки срещу Тръмп, налагайки 34% мито върху целия внос от САЩ от 10 април, означава, че южноамериканската държава е готова да спечели пазарен дял за сметка на американските фермери и производители - както прави от началото на напрежението между САЩ и Китай. Масивната зърнена реколта в страната тази година, която се очаква да нарасне с 10% в сравнение със сезон 2023/2024 г. до рекордните 328 млн. тона, прави тази тенденция още по-актуална на фона на стабилните цени на соята на вътрешния пазар.
Ако митата на Тръмп останат в сила за дълго, Бразилия може да увеличи доставките си за САЩ чрез триангулация на продукти от страни с по-високи мита или чрез разширяване на капацитета на американските компании на местно ниво. (САЩ все още са най-големият ѝ инвеститор.) Не забравяйте, че ръководеният от Бразилия търговски блок Меркосур току-що подписа споразумение за свободна търговия с Европейския съюз, срещу който бяха наложени по-високи мита от 20% от Тръмп. Бразилия дори би била естествен доставчик на редкоземни метали за САЩ, като се имат предвид новите ограничения на Китай върху износа за неговия съперник.
От друга страна, тя може да се сблъска и с поток от евтини китайски продукти - заплаха, от която бразилската индустрия винаги се е страхувала. Във всеки случай отношенията с азиатския геополитически съюзник и основен търговски партньор, чиято годишна двустранна търговия възлиза на повече от 150 млрд. долара, ще се задълбочат.
Общата търговия и салдото на търговията на Бразилия с Китай и САЩ
Икономистите от JPMorgan Chase & Co. смятат, че 10% американски мита ще намалят пряко брутния вътрешен продукт на Бразилия с 0,3%. В същото време при разширяване на търговската война селскостопанският сектор на страната може да се възползва от „значителни непреки ползи“ чрез пренасочване на търговията, смятат те.
„Тъй като преките ефекти и ефектите от пренасочването вероятно се анулират взаимно, Бразилия е на седалката до шофьора в последствията от търговската война“, написаха експертите на JPMorgan, ръководени от Касиана Фернандес, в бележка от миналата седмица.
В този нов нестабилен свят да не се вдига прекалено много шум се отплаща. Тихата дипломация и директната ангажираност трябва да бъдат стандартният режим на работа на Бразилия с тази администрация, като се подчертава постоянният търговски дефицит на Бразилия със САЩ през годините.
Сега за президента Луис Инасио Лула да Силва, който има сложни отношения с Вашингтон, няма да е лесно да се откаже от възможността да влезе в словесна битка с Тръмп - особено когато наближават президентските избори през 2026 г. и американският лидер подкрепя опонента на Лула - Жаир Болсонаро.
Възможно е Лула да иска да засили авторитета си на лидер на Глобалния юг за сметка на американците, както е правил през по-голямата част от кариерата си. Трансформацията на Лула, убеден протекционист, който оглавява една от най-затворените големи икономики в света, в кръстоносец на свободната търговия, само защото това е удобно да се каже, за да се отбележи контрастът с Тръмп, е комична: „Ние защитаваме мултилатерализма и свободната търговия“, каза той миналата седмица и добави, че Бразилия „ще отговори на всеки опит за налагане на протекционизъм, който вече не се вписва в днешния свят“. Ако наистина иска да постигне тази цел, би могъл да започне да намалява митата в собствената си страна.
Предполагам, че тези изказвания са неизбежни за Лула - но той трябва да устои на изкушението да накара Тръмп да обърне внимание на Южна Америка или да стане обект на внимание от страна на Белия дом заради прекрасните си отношения с Китай. Достатъчно е Лула да попита приятеля си Густаво Петро, президента на Колумбия, за последиците от изправянето срещу Тръмп.
Разбира се, ако предстои глобална рецесия, бразилската икономика няма да може да я избегне. При този сценарий вероятно ще станем свидетели на по-слаб инфлационен натиск и на Бразилската централна банка, която може да намали лихвените проценти по-рано от очакваното. Съществува и риск Лула да настоява за повече фискални стимули - любимия му инструмент, дори ако дълговото бреме на страната вече достига тревожни нива.
Като цяло обаче Бразилия получи сравнително добри карти. Сега Бразилия трябва да я изиграе умно.
Джей Пи Спинето е колумнист в Bloomberg Opinion, който се занимава с бизнес, икономически въпроси и политика в Латинска Америка. Преди това е бил управляващ редактор на Bloomberg News за икономиката и правителството в региона.