Kрачка по крачка Великобритания се отдалечава от свободата на словото

Великобритания вече може да се стяга за поредната порицателна реплика от вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс. В петък втори активист срещу абортите беше осъден за нарушаване на буферната зона на протест пред клиника - същото нарушение, което накара Ванс да обвини Обединеното кралство в отстъпление по отношение на свободата на словото във февруарското си обръщение пред Мюнхенската конференция по сигурността. Вицепрезидентът е прав, че климатът на свобода на словото във Великобритания се влошава - просто е избрал грешен случай, за да илюстрира това.

Ливия Тосичи-Болт, 64-годишна пенсионирана лекарка, беше призната за виновна за нарушаване на законовия периметър, когато е стояла в близост до клиника в Южна Англия, държейки табела с надпис „Ако искате, елате да поговорим“. Тя беше освободена условно за срок от две години и ѝ беше наредено да плати разноските по обвинението в размер на 20 000 паунда (26 000 долара). Бюрото за демокрация, права на човека и труд към Държавния департамент на САЩ заяви, че е разочаровано от резултата и че свободата на изразяване „трябва да бъде защитавана за всички“.

Противниците на абортите са лош избор на знаменосец за подобна кампания. Активистите не са възпрепятствани да изразяват възгледите си, а само са длъжни да стоят на поне 150 метра от помещенията. Тези „безопасни зони“ са разумен опит за балансиране на защитата на свободата на словото с интересите на жените, ползващи тези клиники, и на техния персонал, които имат право на достъп до тях без тормоз. Балансът може и да не е перфектен, но това едва ли е оруелска репресия. Иронията в оплакванията на Ванс е, че не е необходимо да се ходи далеч във Великобритания, за да се намерят много по-подходящи примери.

Няколко дни преди делото за протеста срещу абортите да влезе в съда, полицията разбива вратата на квакерски дом за срещи в центъра на Лондон и арестува шест млади жени, които са наели стая, за да обсъждат изменението на климата и Газа. Според квакерите, които го нарекоха „агресивно нарушение“, в нахлуването са участвали повече от 20 униформени служители, някои от които въоръжени с електрошокови палки. Полицията заяви, че протестната група „Младежко искане“, която се описва като съпротивителна кампания, бореща се за прекратяване на геноцида, е заявила намерение да „затвори“ Лондон, като блокира пътища през април. Шестте момичета бяха задържани по подозрение в заговор за предизвикване на обществено безпокойство.

Дори заплахата да е била реална, действията на полицията изглеждат прекомерни. Това е събрание на млади хора, които не проявяват насилие, а не на терористична група, която събира оръжия и експлозиви. Предишни акции на „Младежко искане“ включват поставяне на редици от детски обувки и окачване на плакат пред дома на министър-председателя Кийр Стармър, за което трима души на 20 години получиха условни присъди.

Това не е единственият инцидент, който предизвиква обвинения в полицейска жестокост. В другия край на политическия спектър през ноември полицията посети дома на колумнист от консервативния вестник „Дейли телеграф“, разследвайки предполагаемо подбуждане към расова омраза заради изтрита публикация в социалните мрежи. Разследването, което предизвика критиките на двама бивши консервативни министър-председатели и привлече вниманието на Илон Мъск, по-късно беше прекратено.

Неотдавна шестима униформени служители арестуваха двойка в дома им северно от Лондон заради съобщения в WhatsApp и имейли, критикуващи процеса на назначаване на главен учител в училището на дъщеря им. Родителите, които бяха задържани пред очите на своето тригодишно по-малко дете, бяха арестувани по подозрение в тормоз, злонамерени съобщения и причиняване на неудобство на територията на училището. Впоследствие полицията реши, че няма да бъдат предприемани допълнителни действия.

Тези и други подобни инциденти - като например хейтърът, арестуван за това, че е крещял „кой го избра?“ по време на церемонията по провъзгласяването на крал Чарлз III през 2022 г. - показват намаляваща толерантност към свободата на изразяване и мирния протест в страна, в която тези права са утвърдени в продължение на векове борба. Тази промяна може да се проследи до голяма степен до отзвука от Extinction Rebellion - протестно движение срещу изменението на климата, което от 2019 г. блокира пътища и разгневи пътуващите. Законът за полицията, престъпността, наказанията и съдилищата, приет през 2022 г., и Законът за обществения ред, който влезе в сила през следващата година, създадоха широки и неясни категории престъпления и дадоха на полицията разширени правомощия. 

Съставителите на тези законопроекти вероятно не са си представяли, че те ще бъдат използвани за разбиване на вратите на местата за поклонение или за арестуване на родители, роптаещи срещу управлението на училищата на децата им. Но когато вземеш единия край на пръчката, вземаш и другия: Нереалистично е да си представяме, че използването на тези правомощия ще бъде ограничено само до предвидените начини и цели. „Сега виждаме резултата“, каза ми Кати Уотс, адвокат на „Либърти“. Защитната група призовава за „подходящо преразглеждане“ на начина на действие на законите, каза тя.

Предстои да видим още от тази тревожна тенденция. Законопроектът за престъпността и полицейската дейност, който сега минава през парламента, ще направи незаконно носенето на маска на лицето по време на протести. Законодателството няма аналог сред либерално-демократичните държави и ще изравни Обединеното кралство с Русия, Унгария и Китай, написаха миналия месец за The Conversation Дараг Мъри от лондонския университет „Куин Мери“ и Пийт Фюси от университета в Саутхемптън. Това не е компания, в която Обединеното кралство иска да бъде.

Критиките на Ванс от Мюнхен лесно могат да бъдат отхвърлени като неискрена поза, насочена предимно към вътрешната база на консервативните християнски антиабортисти. Стармър отвърна на вицепрезидента, като заяви, че се гордее с традициите на Обединеното кралство и изрази увереност, че те ще бъдат запазени. Историческият ангажимент на Великобритания към свободата на словото наистина е повод за гордост, но сега не е време за самохвалство. В един свят на авторитарен унес страната трябва да бъде по-добра от това.

Още по темата

Стармър: Работим да намалим бариерите пред търговията по целия свят

Богатите Париж и Лондон губят, но Дубай печели

Най-бедното британско поколение е по-оптимистично настроено от най-богатото