Виетнам трябваше да предвиди този митнически удар

Наложеното 46-процентово мито беше сред най-високите, обявени от Тръмп по време на церемонията „Ден на освобождението“ в Белия дом.

08:00 | 12 април 2025

Автор: Даниел Мос

Снимка: Bloomberg.com

Налагането на агресивни мита от САЩ предизвика множество силни реакции, почти всички негативни. Сред по-умерените отговори на търговските партньори са объркване и тревога. С голямо разочарование установиха, че Вашингтон не пощадява дори своите приятели, включително онези, с които търгува при много изгодни условия. Инвеститорите дадоха пренебрежителен отпор на офанзивата на президента Доналд Тръмп, която значително увеличава шансовете за глобална рецесия.

В случая с няколко държави може да добавим още една реакция – съчувствие. Виетнам заслужава да е на челно място в списъка за съболезнования. Макар да се включи късно в машината за износ на Югоизточна Азия, той се превърна в една от най-бързо растящите икономики в света, а връзките му със САЩ се затопляха неотклонно, откакто преди 50 години американският съюзнически режим на Юг падна под напора на комунистическите сили. Въпреки че Виетнам продължава да е беден в сравнение със Сингапур, Малайзия и Тайланд, виетнамското ръководство възприе голяма част от модела за развитие, който донесе успех на значителна част от региона. Правителството облекчи ограниченията за инвестиции, подкрепи веригите за доставки, обръщаше внимание на инфраструктурата и предприе стъпки за борба с корупцията. Когато САЩ се заеха да изолират Китай, страната стана предпочитана дестинация за производствени гиганти, търсещи евтино място с квалифицирана работна ръка. Тя се превърна в любимец на идеята „Китай плюс една държава“.

В резултат на това Виетнам често беше сочен като най-близкото до реален „печеливш“ от търговската война. След събитията в сряда обаче този етикет вече не е приложим. С големия икономически напредък дойде и голяма опасност. Започнаха да се натрупват същите обвинения, предявявани по-рано към Китай: централната банка умишлено държи националната валута на изкуствено ниско равнище, еднопартийната държава взема решения при липса на прозрачност, а части от икономиката остават затворени за чужд капитал.

Наложеното 46-процентово мито беше сред най-високите, обявени от Тръмп по време на церемонията „Ден на освобождението“ в Белия дом. Това е истинска трагедия. Санкциите ще нанесат тежък удар на виетнамската икономика като цяло и ще разрушат мечтите за средна класа на милиони хора. Налице е и определена ирония. Макар далеч от безупречна, държавата направи много правилни неща. Тя правилно идентифицира американския пазар като път за повишаване на жизнения стандарт и направи всичко възможно, за да се хареса на компаниите, които смятаха, че са разчели правилно „знаците“ и са решили да намалят зависимостта си от Китай. В крайна сметка обаче Виетнам беше засегнат от тежки мита, макар по-късно през седмицата Тръмп да ги намали до общото ниво от 10%.

Вероятната грешка е, че бе прекалено успешен. Фабриките наистина произвеждаха огромен обем стоки, желани от американските потребители. По оценки на Bloomberg Economics над една четвърт от брутния вътрешен продукт на Виетнам зависи от износа към САЩ. Общият експорт се равнява на около 90% от икономиката му. Според основната индустриална организация в Хошимин много текстилни и шивашки компании са изложени на висок риск от фалит. Около половината обувки на Nike Inc. и Adidas AG се произвеждат в страната. Собственикът на Uniqlo – Fast Retailing Co., както и Hennes & Mauritz AB, също разчитат на Виетнам за голяма част от доставките си. Въпреки че текстилът и обувките са особено доходоносни, виетнамската експортна кампания не се ограничава само с тях. Intel Corp. оперира база за сглобяване на чипове и за тестово производство, а Apple Inc. също прояви интерес да изгради производство във Виетнам.

Vietnam Tariffs1

Търговският дефицит на САЩ с Виетнам расте, след като Китай беше на прицел.

Въпреки че Виетнам е привлекателен за западните компании, Пекин също го намира за неустоим. Американските представители се дразнят от инвестициите на Китай там, които според тях са прикрит опит да се внедрят във веригите за доставки, предполагаемо напуснали Китай. По време на посещение през 2020 г. тогавашният съветник по националната сигурност на Тръмп, Робърт О’Брайън, призова Ханой да се противопостави на пренасочването на китайски износ през Виетнам. Мексико, което също стана обект на засилен китайски интерес, получи сходен натиск от Вашингтон да ограничи подобни ходове.

Целта на Виетнам за икономически растеж от поне 8% тази година сега изглежда малко вероятна, ако митата на Тръмп се запазят. (Ханой помоли САЩ да спрат да прилагат санкциите и да започнат преговори.) Загубата на един или дори два процентни пункта от растежа може да се окаже най-малкият проблем за управниците, ако цялата стратегия за постигане на просперитет бъде поставена под въпрос. Ако налозите на Белия дом нанесат тежки щети, част от нещастието за Виетнам се дължи на това, че подобен сценарий се задаваше от известно време: излишъкът в търговията на страната със САЩ нарасна значително.

През първия си мандат президентът премина от това да хвали Виетнам като пример, достоен за подражание, до това да го заклеймява като един от основните нарушители на правилата на търговската система. В края на 2020 г. Министерството на финансите на САЩ определи Виетнам като валутен манипулатор, а комисия към Търговския представител на САЩ изслушваше оплаквания не само за валутни машинации, но и за опасността, произтичаща от евтини стоки внос. Тогава се появи съпротива от фирми, които бяха откликнали на призива да изместят производството си от Китай. Посланието бе приблизително такова: „Трябва ли отново да се местим? И ако да, къде?“ Изглежда Тръмп малко се интересува от подобни практически въпроси.

Югоизточна Азия като цяло не се справи добре в деня, който Тръмп определи като „един от най-важните в историята“. Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Индонезия и Филипините бяха подложени на санкции по неясни причини. Сингапур, където митото беше само 10%, се размина по-леко от съседите си, но отношението към Виетнам прави силно впечатление.

Да се твърди, че Ханой е трябвало да предвиди толкова сериозни мерки, е разумно заключение. Лидерите на страната действително осъзнаха известна уязвимост; само няколко дни по-рано Виетнам намали митата върху редица вносни стоки. Но това не прави ударите от Белия дом по-справедливи. Години наред страната изпълняваше „правилните“ условия и в крайна сметка бе осакатена. Всеки учебник си има срок на годност. И Америка за пореден път не оправда очакванията.