Тръмп пренебрегва пазарната логика, а вижте кой ще плати цената

Всъщност митата, които са пропорционални на търговския дефицит на САЩ, изглеждат сякаш са замислени да максимизират щетите за американските потребители

20:30 | 4 април 2025

Автор: Михир Шарма

Снимка: Pexels.com

Ако Белият дом иска да е ясно едно нещо относно новите мита, които обещават да преобърнат световната икономика, то е, че те са „реципрочни“.

Сега вече знаем, че те изобщо не са реципрочни. Всъщност те нямат никаква връзка с митата, които съответната държава може би налага върху американските стоки. Те просто са замислени да са пропорционални на търговския дефицит, който САЩ имат с дадена държава, като се коригират за обема на двустранната търговия.

Никой не очакваше подобна формула – и с основателна причина, защото няма никаква икономическа или морална логика, която да я обосновава. Но, като погледнем назад, изглежда съвсем естествена последица от погрешните представи на президента Доналд Тръмп за световната търговия. Тези заблуди, уви, означават, че политическите му ходове ще са много по-неблагоприятни за американските потребители, инвеститори и партньори.

Да допуснем, че, както Тръмп, и вие искате да намалите цялостния търговски дефицит на Америка до нула. Свалянето на всеки двустранен дефицит с всяка отделна държава до нула — крайната цел на тази митническа формула — е абсурдно неефективен начин да се постигне подобно нещо.

Всъщност митата, които са пропорционални на търговския дефицит на САЩ, изглеждат сякаш са замислени да максимизират щетите за американските потребители. Държавите, които най-ефективно са преструктурирали икономиките си, за да обслужват нуждите на американския пазар, ще бъдат най-много засегнати. В резултат на това те изкуствено ще изглеждат по-малко продуктивни, за сметка на такива икономики, които от години не произвеждат неща, които американците искат да купуват на конкурентни цени.

Нека разгледаме конкретен пример: Бангладеш и Индия. Първата държава отдавна разчита на износа на облекла за Запада. След трагичен пожар в една от фабриките си преди десетилетие, тя се стара много да подобри трудовите стандарти; стотиците ѝ ефективни текстилни фабрики усърдно се научиха да произвеждат дрехи, които отговарят на най-актуалните модни тенденции, са с приемливо качество и по-евтини от тези, произведени другаде.

Затова американците купуват повече облекла, произведени в Бангладеш, отколкото в индийските фабрики, които са по-неефективни, работят в по-малки цехове и имат по-малко опитни работници.

Така се стига до абсурд: Индия, която не успява да спечели толкова американски купувачи, ще бъде обложена с 26% мито – с 11 пункта по-малко от 37-процентовото мито за Бангладеш. В тази индустрия и няколко процента разлика могат да изместят поръчките. При 11 пункта разлика по-неефективните индийски фабрики ще надминат Бангладеш – както и Виетнам, Камбоджа – без особени усилия. Това е добра новина за Индия – и точно такъв ирационален резултат очакваха много политици в Делхи от „Новия Вашингтонски консенсус“.

Но облеклата, произведени в Индия, все още не могат да се конкурират с американските фабрики? Разликата в цената при големи поръчки между Индия и Бангладеш може да е 10%, което в този бизнес е огромно. Но разликата между Бангладеш и САЩ е много по-голяма: в някои случаи американските облекла могат да са 2-3 пъти по-скъпи за производство.

Няма нужда да се говори за „справедливост“. Да, Виетнам може би е направил десетилетия наред усилия да изгради приятелство и интеграция със САЩ, бивш военен враг, и за броени часове се оказва, че това е тежка национална грешка. Но никой в Белия дом няма да се трогне от това.

С тези мита Тръмп умишлено атакува своите собствени избиратели. При една равна (flat) митническа ставка щеше да има общо влошаване на благосъстоянието на потребителите, тъй като цените щяха да се качат за всички. Но поне веригите за доставки, изграждани с десетилетия, за да обслужват американския пазар, щяха да се запазят.

И ако вярвате, както Тръмп, в производствена „ренесанс“ зад митнически стени, само една равна ставка би имала смисъл. Постоянен данък от 20% дава ясен ориентир за потенциалните инвеститори в американското производство на облекла: ако успеят да свалят разходите си до 20% над нивата в Бангладеш, всичко е наред. И докато американските фабрики достигнат този праг и започнат да заместят най-ефективния чуждестранен доставчик, американските потребители ще се радват на съответната продуктивност и експертиза от чужбина.

За сметка на това, тези пропорционални (не „реципрочни“) мита гарантират, че американските потребители ще бъдат принудени да купуват по-лоши стоки от чужбина, не просто по-скъпи. Продукти с по-ниско качество и по-висока цена от Индия или Колумбия (10% ставка, което е с 27 процентни пункта под тази за Бангладеш) изведнъж ще започнат да се появяват в американските магазини.

Така няма да бъдат създадени работни места. Дори в най-оптимистичните сценарии не може внезапно да се „завърнат“ инвестиции в американските фабрики за облекла. Тръмп е направил така, че целта, която новото американско производство трябва да достигне, за да бъде печелившо, едновременно е завишена и непредвидима. Няма го простичкото условие „Бъдете по-евтини от Бангладеш с включените мита, защото пазарът показа, че Бангладеш е най-добрият производител, и щом ги победите, значи побеждавате всички други.“

Ако Бангладеш има по-висока единична себестойност от всички конкуренти, инвеститорите не могат да разчитат на натрупаната пазарна мъдрост. Сега трябва да се чудят колко точно ще струват хипотетично индийски тениски – които сега са неконкурентни заради бангладешките фабрики – ако се измести производството от Бангладеш в Индия. И това смятане ще трябва да се повтаря за всеки потенциален съперник, при това всяка година, защото във „вселената след пропорционалните мита“ различните държави могат да получат инвестиции, покачващи ефективността.

Звучи като кошмар, нали? И наистина е така. Митата на Тръмп са така устроени, че да максимизират несигурността. Мнозина се надяваха, че това ще е еднократен ценови шок и че всякакъв инфлационен ръст ще е „преходен“. Но формулата за тарифите почти гарантира, че несигурността ще продължи, а инфлацията ще остане устойчива.

Причината е, че тези ограничения за търговията не просто се борят срещу икономическата теория – те са насочени срещу дългогодишната пазарна логика от последните 20 години: логиката, която реши не само, че Виетнам е по-евтин от САЩ, но и че е по-ефективен от Индонезия. За избирателите на Тръмп това има най-лоши възможни последици.