Предстоящата рецесия в САЩ ще бъде причинена от собствените им власти

Американската икономика се насочва бавно към рецесия – резултат от три политики на администрацията на Тръмп, които в своята съвкупност имат свиващ ефект: намаляване на размера на федералното правителство; налагане на мащабни мита; и депортиране на работници. Освен ако тези политики, които редуцират икономиката, не бъдат изоставени, рецесията изглежда почти неизбежна.

Разбира се, рецесиите са често явление. От Втората световна война насам сме преживели 13. Всички те имат типични характеристики: работни места ще бъдат съкратени, наемането ще се забави, а безработицата ще се увеличи. Също така, някои фирми ще затворят, работници ще се откажат от търсенето на работа, а ръстът на заплатите ще бъде слаб. И когато започне възстановяване, може да минат години, докато икономиката се възстанови напълно.

Всяка рецесия обаче е уникална. Постоянното развитие на икономиката означава, че обстоятелствата около дадена рецесия и последващото възстановяване никога не са идентични. С оглед на това е полезно да разгледаме какво ще отличава предстоящия спад.

На първо място, това вероятно ще е единствената рецесия, причинена пряко от политика на Белия дом. Безспорно, повечето периоди на свиване имат политически компонент, но между причината и ефекта обикновено има много възможности за корекции. Например, рецесията от 2008 г., съпътстваща глобалната финансова криза и продължила до 2009 г., отчасти бе заложена още в мандата на Бил Клинтън чрез решението да не се регулират извънборсовите деривати, въпреки предупрежденията, че тяхната непрозрачност носи рискове. Но финансовата криза се разрази напълно десетилетие по-късно. Днес каналът е ясен и бърз.

Положителното, ако може да се нарече такова, е че макар някои федерални агенции да затварят, технически много от съкратените служители са в отпуск и все още получават пълна заплата. Също така, Department of Government Efficiency твърди, че е постигнал огромни икономии, но те не издържат на scrutiny, а няма доказателства за намаляване на разходите. Депортациите се ограничават до малки групи хора, далеч от мащабните гонения, обещани от Белия дом.

За сметка на това митата – както наложените от американското правителство, така и ответните от търговските партньори – парализират бизнес активността и тревожат потребителите. Големите банки на Уолстрийт скоростно понижават прогнозите си за икономическия растеж, а широко следеният индекс на реална икономическа активност на Федералния резерв в Атланта вече е отрицателен. Конференционният борд (Conference Board) и Университетът на Мичиган също отчитат рязък спад в потребителското доверие.

Икономистите бързо намаляват прогнозите си за това колко ще се разшири икономиката тази година.

Предстоящата рецесия повдига два въпроса, които не са били толкова належащи в предишни спадове. Първо, ако една политика поражда рецесия, ще се откажат ли законодателите от нея, когато икономическата активност се свие? И второ, ако го направят, дали това ще е достатъчно, за да предотврати или смекчи рецесията?

Отговорите са несигурни. Президентът Доналд Тръмп изглежда започва да приема идеята, че рецесията е неминуема, говорейки за „болка“, която е нужна, за да се постигне някаква „Златна епоха“ на Америка – позиция, която очевидно отсъстваше в кампанията му през 2024 г. Но той вече няколко пъти се е отказвал от предлаганите мита тази година и може да го направи пак, ако финансовите пазари реагират достатъчно негативно. Освен това Конгресът би могъл да се намеси.

Може да е твърде късно. Рецесиите често се самоподхранват, защото ако достатъчно хора вярват, че те ще се случат, то те наистина се случват: потребителите свиват разходите си, а фирмите съкращават работници в очакване на неизбежния спад. Общото търсене страда по три начина по време на рецесия: хора, които губят работа; хора, които се боят да не загубят работа; и хора, които запазват местата си, но виждат по-слабо увеличение на заплатите. Всички тези групи в различна степен намаляват разходите си. Митата могат да се отменят, но може ли да се „включи“ отново потребителското търсене?

Освен причината за рецесията, този спад ще постави икономиката пред още два нови фактора. Първо, голяма част от поколението „бейби бумъри“ (най-младите от които са на 61 години) вече е в пенсия. Това променя възрастовата структура на работната сила, която става по-млада. Изследвания показват, че възрастта влияе върху ефекта на паричната политика: по-младото население (под 35 години) го „затъпява“, а население на средна възраст (между 40 и 65) го „усилва“.

Второ, доходното и имуществено неравенство никога не е било толкова голямо. Най-горните 10% от домакинствата получават малко под половината от всички доходи и отговарят за малко над половината от всички разходи. Рецесията, която удря икономика с концентрирана покупателна сила в ограничен кръг хора, е нова ситуация. Тази група вече показва, че е по-чувствителна при спад на борсите – това се отразява на потреблението. Какво ще се случи при следващия спад, ако зависим прекомерно от хора, които харчат, когато се чувстват добре от нарастващата стойност на активите си?

Всичките рецесии от следвоенния период могат да претендират за някакъв „особен“ негативен признак: най-висока безработица от Голямата рецесия (2020 г.), най-продължителни месеци на загуба на работни места (2008–2009), най-дълъг период за възстановяване на изгубените работни места (2008–2009), най-кратък период от последната рецесия (1981 г.), най-лош шок на предлагането (1973 г.) и т.н. Специфичната претенция към печална слава на тази предстояща рецесия е, че ще бъде единствената, предизвикана самостоятелно от самата администрация.

Може да се поспори, че рецесията от 1981 г. също беше „самопричинена“ заради агресивно затягане на лихвените проценти. Но тогава политиката бе отговор на действителни неблагоприятни икономически условия – инфлация над 10%. А сегашните мита, бюджетни съкращения и депортации се предприемат при 4% безработица и инфлация под 3%. Едното беше необходима мярка за болна икономика, а другото – доброволен ход. Ако това не е „ужасяващо звание“, не знам кое е.

Още по темата

Credit Agricole: Рискът от рецесия в САЩ може да се увеличава

Делфин Арно: Не вярвам в рецесията, ще има забавяне в началото на годината.

Вероятността САЩ да изпаднат в рецесия е 50 на 50, смята Лари Съмърс

Икономиката на САЩ е в "преход", твърди Тръмп, но избягва да говори за рецесия