Технокрацията се нуждае от пауза: технологичните милиардери губят връзка с реалността

Милиардерите от технологичния бранш са толкова потопени в собствените си „полетa на изкривена реалност“, че възприятието им за света може да се изкриви до опасни нива. Това е заключението, което си направих, четейки „Careless People“ – смайващите мемоари на Сара Уин-Уилямс относно периода, в който тя управляваше глобалните политики в Meta Platforms Inc. Компанията се опита да блокира публикуването на книгата, с което обаче задейства „ефекта на Стрейзънд“ и изкачи „Careless People“ до върховете в класациите на Amazon.com Inc.

Четенето на книгата съвпада с това, което бивши ръководители в Meta са споделяли преди за лицемерието на компанията, обсебеността й от растеж и фиксацията на главния изпълнителен директор Марк Зукърбърг върху идеята да си създаде фенбаза. Гледната точка на Уин-Уилямс, която е била до най-високите ешелони на властта – на Зукърбърг и на бившия главен оперативен директор Шерил Сандбърг, описвайки огромното им влияние, – подчертава крайно необходимото ограничаване на управленските мандати в технологичния сектор. Самата Уин-Уилямс не предлага конкретно решение, но ето една възможност: никой не бива да ръководи платформа за милиарди потребители за повече от десетилетие, да не говорим за повече от 20 години, както е Зукърбърг. През тези години, докато редица политически лидери по света се сменяха, той е постоянен фактор – един вид монарх в суичър с качулка. Може би и той има нужда от почивка, както и те.

Уин-Уилямс работи във Facebook между 2011 и 2018 г. Тя успява да убеди ранните ръководители на компанията да я направят първия ръководител на глобалната политика, защото вярвала, че Facebook е сила за добро. С течение на времето обаче, тя с комбинация от хладнокръвие и ужас наблюдава как Зукърбърг упражнява все по-голяма власт. Била е в самолета му, когато директор по политиките обяснява как компанията вероятно е помогнала на Доналд Тръмп да спечели президентските избори през 2016 г.

Зукърбърг произнася речи пред държавни ръководители, чиито икономики бледнеят пред приходите на Facebook, и вместо да говори за национални проблеми, той представя идеята си за „глобална общност“. Ясно е, че президентите и премиерите приемат този дисбаланс във властта. Според Уин-Уилямс често те са искали компанията да „коригира“ определени аспекти, за да си осигурят по-голяма политическа подкрепа. Когато Зукърбърг говори на международен форум след победата на Тръмп, държавните ръководители не го питат за конспиративните теории и поляризацията във Facebook, а му задават приятелски въпроси за „гражданско участие“. „Избирането на Тръмп издигна Марк в техните очи“, пише Уин-Уилямс.

В книгата Зукърбърг ръководи цялата тази власт по начин, който много от нас биха предвидили: иска още. Той пита съветниците си дали да се кандидатира за президент и прекарва цялата 2017 г. в обиколки из САЩ, за да се среща с граждани в колебаещи се щати. Малцина в историята са натрупвали толкова богатство (към днешна дата Зукърбърг притежава 204 млрд. долара, според Bloomberg) или способността да влияят наведнъж върху милиарди хора. Да не говорим за обкръжаващия го кръг от ласкатели. Според Уин-Уилямс съветниците на Сандбърг я засипват с похвали, макар тайно да си пишат помежду си колко е била скучна; и същите тези хора умишлено губят бордови игри от Зукърбърг.

В даден момент обаче милиардерите сякаш се отегчават, разказва Уин-Уилямс: Зукърбърг с „празен поглед“ на срещите с президенти, а Сандбърг (авторката на „Lean In“) не проявява интерес, когато служителите я уведомяват за протестите на хиляди жени във Вашингтон през 2017 г., малко след инаугурацията на Тръмп.

Уин-Уилямс получи съдебна забрана да популяризира книгата си, но все пак успя да даде интервю за подкаст на Бари Уайс, основателка на медиата The Free Press. Попитана какво предполага за начина на мислене на Зукърбърг, тя отговаря, че той „гледа на света като на голяма настолна игра, като на игра на Risk“.

Точно с тази нагласа интересът му към Китай се превръща в мания. Това е гигантски пазар за растеж и до днес — между 2023 и 2024 г. приходите на Meta от Китай са нараснали с 34% и достигат 18,4 млрд. долара. В книгата на Уин-Уилямс се цитират вътрешни меморандими за специалния достъп, който Facebook е предлагала да осигури на китайската Комунистическа партия. Мениджърите на Facebook в един момент си дават сметка, че предоставянето на данните на дисидентски китайски потребители на CCP „може да доведе до смърт, мъчения или затвор“. Дали това е тревожело персонала на Facebook? Не, според Уин-Уилямс, поради цялостния ефект на „полето на изкривена реалност“, създадено от Зукърбърг.

Проблемът с подобна концентрация на власт е, че цената на всяко съмнително решение, взето от един човек, се плаща в огромен мащаб. Например Meta (бивш Facebook) можеше да не променя името си — по-разумно от бизнес гледна точка би било да експериментира с виртуалната реалност като страничен проект. Но Зукърбърг държи мнозинството от гласове в компанията, а желанието му да се фокусира върху VR вече е струвало на Meta 100 млрд. долара, без очевидна полза. Парадоксално е, че той почти не говори за „метавселена“ днес. Спомена тази дума два пъти по време на последния конферентен разговор за тримесечните резултати, спрямо 15 пъти преди две години, когато беше по-развълнуван от темата.

Още по-лошо е, когато могъщи милиардери от технологичния свят се „отклонят от релсите“. Поведението на Илон Мъск в онлайн пространството стана по-реакционно и трол-подобно около времето, когато той купи Twitter. Той ескалира атаките си срещу критици — чрез блокиране и съдебни дела, разпространява конспиративни теории и взема импулсивни решения, които отблъснаха рекламодатели. Макар милиони потребители да напуснаха платформата, влиянието на Мъск (включително вече и върху Белия дом) промени сериозно една голяма социална мрежа и разговора в нея.

Все пак толерираме подобни изяви, тъй като в Силициевата долина е изградено очакването, че на основателите трябва да се даде време, свобода на действие и финанси, за да преследват визията си, колкото и ексцентрична да изглежда. Тази нагласа води до почит към „основателя“, а Зукърбърг, Сандбърг, Мъск и други живеят в ехо камери, до голяма степен изолирани от критика.

Не е задължително това да продължава. Акционерите или регулаторите биха могли да изискат ограничения за основателите, които ръководят тези платформи, за да се избегне „изкривената реалност“, породена от десетилетия неограничена власт. В добре функциониращи демокрации има ограничения за мандатите на политически лидери, а макар при корпоративните главни изпълнителни директори да няма такава практика, безпрецедентното обществено влияние, което имат технологичните ръководители, изисква някаква форма на ограничение във времето. Това е радикална идея, която би изисквала комбинация от активност на акционерите, доброволни реформи в управлението и потенциално дори законодателни мерки.

Но помислете за безпрецедентния глобален обхват на някои технологични компании – не само като най-големи публични фирми в историята, но и по способността им да влияят върху психичното здраве и информационната среда на милиарди хора. Главните изпълнителни директори в секторите на потребителски стоки, автомобилостроене или дори финансите не притежават такова въздействие. Компании като Google на Alphabet Inc., OpenAI и Meta оформят нова категория, която изисква съответно по-строг надзор, по същия начин, по който финансовите фирми се подлагат на специална регулация заради системното им влияние. Новите форми на власт изискват нови механизми на контрол и баланс. И с оглед на това, че изкуственият интелект се очертава също толкова трансформативен колкото социалните мрежи, би било добре да не допускаме той да се концентрира още повече и да остане без надзор.

Още по темата

С отказа на Meta да проверява фактите Зукърбърг свали маската

Марк Зукърбърг иска да залее Facebook с AI-генерирано съдържание

AI гигантите могат да научат някои неща от Марк Зукърбърг

Безплатният изкуствен интелект на Зукърбърг е хитра форма на примамка