Планът на Мелони за „олекотена“ сигурност на Украйна от НАТО заслужава да се пробва

Има едновременно безизходица и гениалност в предложението на италианския премиер Джорджа Мелони да предостави на Украйна следвоенна сигурност, като я покрие с „чадър“ на член 5 от Северноатлантическия договор (НАТО), но без реално членство.

На пръв поглед това изглежда налудничаво, тъй като би поставило САЩ и Европа пред точно този риск от пряк военен сблъсък с Русия – ядрена суперсила, – който те се опитват да избягват, откакто президентът Владимир Путин изпрати войски в Грузия през 2008 г. Изглежда малко вероятно Доналд Тръмп да се съгласи на подобна стъпка, както и неговият предшественик Джо Байдън, който старателно (и с катастрофални за Украйна последици) подаваше оръжия на капки, за да избегне предполагаем риск от ядрена ескалация.

Но идеята на Мелони има и своите специфични предимства. Тя е обмислила нещата поне толкова задълбочено, колкото Франция и Обединеното кралство със своята проблематична идея да разположат войски на терен като „мироопазващи сили“ зад бойните линии. Това е неясна концепция, пред която се изправя цяла поредица от пречки – от липсата на достатъчен въздушен транспорт, войски и артилерия, необходими за изграждането на достатъчно голяма военна мощ, която да възпира Русия, до прекомерната зависимост от САЩ по отношение на критични ресурси като разузнаване, наблюдение и разузнавателни средства (ISR). И това само при положение че Кремъл се съгласи, а САЩ осигурят необходимата подкрепа, ако Русия реши да атакува мироопазващите сили. Изглежда и двете са малко вероятни.

Хитростта в предложението на Мелони се корени във възможността да се постави на сериозно изпитание логиката на Путин за нападението му над суверенния си съсед – логика, на която толкова хора на Запад, включително Тръмп, сякаш повярваха напълно. Тя гласи, че Путин е действал, за да противодейства на заплаха от източното разширяване на НАТО.

Няма съмнение, че Путин нападна Украйна до голяма степен в отговор на политиката на „отворени врати“ на НАТО – всъщност Алиансът не се беше разширявал към Русия от 2004 г.; последвалите членове бяха в южната част (Западните Балкани), а Финландия и Швеция се присъединиха едва след нахлуването в Украйна. Важният въпрос, който предложението на Мелони би изпробвало, е: какъв точно е бил страхът на Путин?

Дали Путин е смятал, че НАТО би могло да използва новопридобитите бази, за да нападне Русия? Такова внушение рутинно правят руски представители или критиците на НАТО. Или причината е била, че дори само обещанието за членство в НАТО и също така в Европейския съюз застрашава плановете му да принуди съседите да се върнат в сфера на контрол? Точно това вярват от десетилетия страни, които имат дългогодишен опит от руско господство и експанзия, и се опитваха всячески да влязат в НАТО веднага след разпадането на Съветския съюз.

Всички доказателства сочат втория вариант, както съм аргументирал подробно тук. Действително, когато Путин анексира Крим през 2014 г., украинската конституция забраняваше членството в какъвто и да е военен съюз, а НАТО спазваше условията на Основополагащия акт НАТО-Русия от 1997 г. С този акт Алиансът се задължи да не разполага ядрени оръжия, бази или войски на територията на новите членки. Едва през 2017 г. първите войници на НАТО бяха изпратени в Полша, например.

Комбинираният резултат от Основополагащия акт беше, че новите членове получиха желаната сигурност по силата на член 5 от колективната отбрана на НАТО, без да се създават условия, които Русия да смята за провокативни. Предложението на Мелони за Украйна би постигнало същото, но от обратна изходна точка: без членство. То би осигурило много по-голяма яснота на Москва, че няма да се сдобие с още 1974 км (1426 мили) сухопътна граница с бази на НАТО, извън приблизително 2500-те километра, които вече има.

Понеже всички свидетелства сочат, че мотивите за агресивната политика на Путин към балтийските държави, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна и други са да ги принуди да се включат в неговите „заместители“ на НАТО и ЕС – ОДКБ (Организация на Договора за колективна сигурност) и Евразийския съюз, – най-вероятно той би отхвърлил предложението на Мелони. Ако целта му беше мир и обезпечаване на руските граници, вместо утвърждаване на Русия като велика сила, дори с военна експанзия, би приел такова решение.

Идеята на Мелони трябва да бъде поставена на тест. Ако Путин откаже, това би осветило причините за нахлуването му в Украйна, както и искания като разоръжаването на Киев и изтегляне на НАТО от всички държави в бившия съветски блок. Същото се отнася и за най-новото му предложение за „смяна на режима“, с план да постави цяла Украйна под преходен контрол на ООН, да отстрани президента Володимир Зеленски и да „доунищожи“ украинските въоръжени сили. Това доведе до публична критика от Тръмп в неделя. Той заяви пред NBC, че е „много ядосан“ и заплаши с тежки петролни санкции, ако Путин подкопае опитите на САЩ за постигане на мир.

Това изясняване може едновременно да хвърли полезна светлина и върху усилията на САЩ. Въпреки неделните заплахи на Тръмп, дълбока пропаст разделя заявената от новата администрация цел – да се спасят животи и да се прекрати „непобедима“ война – от реалните ѝ действия. Тези действия всъщност са да се отстъпят повечето от ключовите руски искания, да се изолира Украйна от преговорите и да се принуди Зеленски да предостави на САЩ контрол над всички национални ресурси и инфраструктура „завинаги“.

Както съобщи Bloomberg News в събота, Киев се опитва да договори по-малко обременяващи условия, без да предизвика разрив, който би довел до поредно замразяване на американската военна помощ.

Ако яснотата, която идва от предложението на Мелони, е всичко, което бъде постигнато, това пак би било ценно, тъй като сме затънали в руска, а сега и американска дезинформация.

Под прикритието на самозащита, Русия провежда класическа колониална война за териториална експанзия, опитвайки се да си възвърне контрола над изгубена империя. В същото време администрацията на Тръмп използва най-тежкия момент на зависимост за Киев, за да наложи договор за добив на ресурси. Този договор неотдавна бе променен в такъв вид, че наподобява експлоатацията на Конго от Белгия през XIX век, без да предлага каквито и да е гаранции за сигурността на Украйна. Всичко това се представя като помощ за Украйна, но крайният ефект би бил Европа да се изключи от икономическото бъдеще на Украйна и да се затрудни послевоенното ѝ възстановяване, без да се поема отговорност за нейната отбрана.

Така изглежда неограниченото прилагане на силата от по-мощните. Жестокото намерение на двете велики сили, които сега дърпат Украйна от две страни, е достойно за началните пасажи от „Сърце на мрака“, романа на Джоузеф Конрад, чието действие се развива в Белгийско Конго. „Те грабеха каквото можеха заради това, което можеше да се заграби. Беше просто обир с насилие, влошен от масови убийства в големи мащаби,“ казва разказвачът Марлоу, допълвайки, че завладяването на света „не е красиво нещо.“

Още по темата

Мелони рискува все повече в опита да балансира между Тръмп и ЕС

Кой говори от името на Европа? Това е британско-френска ос с нотка на Мелони

Бюджетът на Италия за 2025 г. получава одобрение от парламента в полза на Мелони

Управлението на Мелони счупи проклятието на Италия за инвеститорско недоверие