Бизнесът на банките не се променя радикално в рамките само на една година, така че не трябва да се променят и капиталовите им изисквания. В САЩ обаче годишните стрес тестове на Федералния резерв са променливи, непредсказуеми и са един от основните фактори, определящи колко капитал е необходим на големите банки през 12-те месеца след излизането на резултатите. Нито една друга държава не използва този подход. Сега, когато Федералният резерв и други регулаторни органи се подготвят да се справят с този и други банкови правила под ръководството на един склонен към наддаване и дерегулация Бял дом, надзорните органи трябва да се уверят, че няма да избързат да дадат твърде много свобода.
Вълнението от облекчаването на капиталовите изисквания при президента Доналд Тръмп помогна на банковите акции да достигнат високи ценови стойности в началото на годината. Промяната обаче настъпва бавно, разочаровайки инвеститорите, които се надяваха на бързи обратни изкупувания на акции за милиарди долари. Всъщност винаги е щяло да отнеме време да се запълнят ролите, които контролират прегледите. Мишел Боуман беше номинирана за заместник-председател на Фед по надзора и за ръководител на усилията му за създаване на правила. Междувременно изпълняващите длъжността ръководители във Федералната корпорация за застраховане на депозитите и Службата на валутния контрольор чакат да бъдат утвърдени на своите длъжности, след като министърът на финансите Скот Бесент даде да се разбере този месец, че няма планове за сливане на тези органи. Банкерите очакват, че и тримата ще гледат на индустрията по-благосклонно, отколкото техните предшественици.
От поредицата потенциални промени стрес тестът на Фед вероятно ще бъде разгледан на първо място. За да ускорят нещата и да окажат натиск върху председателя Джером Пауъл, банките заведоха изключително рядко срещан иск срещу централната банка на САЩ на 24 декември - ден след като Фед заяви, че планира да подобри прозрачността и да облекчи тестовете.
Непрозрачността на моделите, използвани в упражнението, беше умишлена, целяща да попречи на банките да оптимизират своите данни, за да ограничат въздействието, което все още е добра идея. Фед предлага да направи моделите по-прозрачни, което може да подкопае проверката, ако се прекали. Но най-лошото предложение е да се позволи на банките да обсъждат пазарните сценарии, избирани всяка година. Това ще доведе само до лавина от жалби и рискува да разводни процеса до степен, в която той се обезсмисля - тестовете трябва да са натоварващи!
Най-добрата идея на Фед е да предостави на банките две години за постепенно въвеждане на произтичащите от това капиталови изисквания, а не изцяло в началото на всяка нова година. Преходното изискване за капитал ще позволи на банките да планират по-добре, но намаляването на вариациите в резултатите също би помогнало. Миналата година Goldman Sachs Group Inc. се оплака, че резултатите й доведоха до скок на капиталовите изисквания с повече от 6 млрд. долара, или почти цяло процентно увеличение на коефициента на базовия собствен капитал от първи ред. Банката очакваше намаление от около 3 млрд. долара въз основа на собственото си моделиране; в отговор Фед намали изискванията си с една пета от процентния пункт.
Друга област, в която някои банки се надяват на промяна, е намаляването на допълнителния пласт капитал, който трябва да имат най-големите и най-свързаните - или системно важните - банки. Американската версия е по-строга, отколкото за големите европейски банки, където регулаторите използват предимно метода, създаден от глобалните стандартизатори в Базелския комитет за банков надзор. За JPMorgan Chase & Co. и Morgan Stanley т.нар. надбавка за G-SIB увеличава капиталовите им съотношения с два процентни пункта в сравнение с международния стандарт. За Bank of America Corp., Citigroup Inc. и Goldman Sachs тя е с 1,5 процентни пункта по-голяма. Само Deutsche Bank AG и UBS Group AG сред големите европейски банки имат по-високи изисквания от базелската версия.
Американските банки държат по-голям буфер при евентуален риск
Ако вместо това американските банки използваха международния стандарт, техният общ собствен капитал щеше да бъде по-близък до европейския като дял от общите активи (използвайки най-сравнимата мярка за експозиция на ливъридж). Преминаването на американските банки към международната версия обаче би било огромна отстъпка, така че инвеститорите не бива да чакат. В JPMorgan например това би освободило около 35 млрд. долара капитал на базата на текущите данни.
Международните правила биха били по-благоприятни за американските банки
Въпреки това регулаторните органи на САЩ вече обещаха да преразгледат взаимодействието на буфера за G-SIB с икономическия растеж или с размера на баланса на Фед. Системната значимост на американските банки в американския метод за оценка просто нараства, когато глобалната икономика се развива, докато в международния вариант тяхната значимост се увеличава само ако банката расте спрямо икономиката. Промяната на този аспект би позволила на регулаторните органи да намалят леко таксата за големите банки и да предотвратят прекомерното ѝ раздуване в бъдеще.
Трета реформа, която може да се осъществи скоро, е да се намалят капиталовите такси, които банките плащат за притежаването на държавни ценни книжа. Бесент е говорил за това, а Бет Хамак, бивш банкер от Goldman, който сега ръководи Фед в Кливланд, го обсъди в неотдавнашна реч. Целта е да се запази ликвидността на пазара на държавни облигации, като се намали цената на търговията на банките на този пазар. На мен обаче това ми изглежда като кратък път в опитите за решаване на по-сложен набор от проблеми.
И накрая, Базел III е крайната цел - актуализирането на правилата на САЩ в съответствие с най-новите международни стандарти, което доминираше при изготвянето на финансовите правила по време на управлението на Белия дом. Това е по-дълго и по-сложно усилие, тъй като включва пренаписването на стотици страници от едно крайно непопулярно предложение.
Банкерите очакват режимът на стрес тестовете да бъде преразгледан най-скоро, тъй като Фед не се нуждае от съгласието на други регулатори, за да действа. Буферът за големите банки също може да бъде коригиран доста бързо, когато бъдат утвърдени ръководителите на другите агенции. Но това, което би било по-добре, е регулаторите да преразгледат всички тези неща едновременно и да предложат набор от мерки, които са по-стабилни, последователни и в съответствие с международните стандарти. Боуман се застъпваше за този подход в няколко речи, докато беше член на управителния съвет на Фед.
Това ще отнеме време и вероятно ще бъде разочароващо за банките и техните акционери, но би могло да доведе до далеч по-добро дългосрочно решение. Както съм писал и преди: Да се справим с тези неща е по-важно от това просто да ги свършим.
Пол Джей Дейвис е колумнист на Bloomberg, който пише за банковото дело и финансите. Преди това е бил репортер в Wall Street Journal и Financial Times.