След като Брекзит даде на Обединеното кралство нова свобода да спира сливания, страната направи сериозен опит да се превърне в най-суровия регулатор на сливания и придобивания в света. Дали сега Великобритания не обръща прекомерно „волана“ в обратната посока?
Обсъжданата тази седмица реформа предвещава, че Обединеното кралство ще разследва по-малко транзакции, а проверките, които все пак ще се случват, ще бъдат по-бързи и по-малко конфликтни. Добра новина за сключващите сделки, но може да бъде лоша за потребителите, ако потенциално антиконкурентни сделки дори няма да попаднат под лупата.
Въпросът е свързан с по-големите правомощия на Агенцията за конкуренция и пазари (Competition & Markets Authority, CMA), сравнени с други регулатори. Европейската комисия има по-високи прагове за проверка на сливания и придобивания, отколкото британският ѝ еквивалент. В САЩ Федералната търговска комисия и Министерството на правосъдието тръгват с пасивната позиция, защото трябва да доказват в съда вредите от една сделка.
Широките правомощия на CMA да се намесва станаха по-видими през последните години, когато агенцията се стремеше да бъде глобален лидер в антитръстовите въпроси сред опасения, че регулаторите са били твърде меки, особено за технологични придобивания като покупките на WhatsApp и Instagram от Meta Platforms Inc.
Тази амбиция достигна своя връх при процеса с придобиването на разработчика на видеоигри Activision от Microsoft Corp. през 2023 г. Само Обединеното кралство имаше както волята, така и правомощието да го блокира – и действително го блокира. По-късно CMA омекоти позицията си, след като Microsoft преструктурира сделката.
Но зад сагата с Activision стоят две конкретни черти на британската политика за сливания, които пораждат особено притеснение.
Първо, възможността да се „рови“ в партньорства, които са далеч от пълно сливане или придобиване. CMA може да упражни юрисдикция, ако дадена компания просто придобие „съществено влияние“ върху друга – доста слаба дефиниция за контрол.
Например, CMA разгледа как Amazon.com Inc. купи 16% дял в компанията за доставки на храна Deliveroo Plc. Този дял е твърде малък, за да осигури формален контрол, но правото на място в борда, заедно с общата тежест на Amazon, послужиха като повод за намеса. В крайна сметка CMA разреши сделката.
По същия начин CMA провери инвестицията на Microsoft в лидера в AI, OpenAI, когато през 2023 г. съоснователят Сам Алтман беше отстранен като главен изпълнителен директор и после възстановен на поста. Агенцията се тревожеше, че „същественото влияние“, което Microsoft вече имаше (и беше сметнато за приемливо), би могло да нарасне до фактически контрол, с потенциално въздействие върху конкуренцията. Едва този месец CMA заключи, че степента на влияние на Microsoft реално не се е променила.
Също така CMA разгледа и случая, в който Microsoft наема основатели на Inflection AI Inc. и паралелно сключва лицензионна сделка с обезкръвената тех-компания. Тук Microsoft нямаше никакъв собственически дял. И отново, надзорникът заключи, че няма проблем – но най-напред щателно провери сделката.
Второ, способността на CMA да проучва сделки, при които целевата компания не генерира никакви приходи в Обединеното кралство. По този начин Великобритания блокира покупката на доставчика на GIF изображения Giphy от Meta. Това показа как CMA може да отмени придобивания с видимо минимална връзка с Острова чрез „праг на пазарен дял“ (25% или повече), който насочва вниманието към потенциални проблеми.
Въпросът е: 25% от кой пазар? Съмнението е, че агенцията може да използва всякакви пазарни дефиниции, които ѝ харесват. В случая с Giphy мотивът за спиране бе, че сделката би намалила конкуренцията в социалните мрежи и рекламните формати. Има примери и при авиотехническите услуги и здравни решения, където целта нямаше печалби в Обединеното кралство, но CMA откри „изненадващо проблематичен“ пазарен дял. Създаде се впечатлението, че просто са нетърпеливи да кажат „Хванахме ви!“
Не е чудно, че правителството посочва именно критериите за „съществено влияние“ и „дял от доставките“ като обект на преразглеждане и провежда консултации за „законодателна реформа“.
Разбира се, логично е CMA да даде повече яснота как използва своето широко право на преценка. Има причина да не се дублира разглеждане на сделки с дребно въздействие върху Великобритания, които вече се разследват от органите в САЩ и ЕС. CMA, за щастие, вече сигнализира, че има намерение да го прави.
Но Великобритания не бива да забравя, че стриктната конкуренционна политика е нещо добро за растежа. Отскоро действията на CMA не изглеждат прекалено агресивни. Не винаги вината е на агенцията, че проверките отнемат време. Самият Amazon бе глобен, защото забави разследването на Deliveroo, превръщайки случая в неловка илюстрация за новия главен изпълнителен директор на CMA, Дъг Гър, който между другото е бивш кадър на Amazon.
Опитите да се намалят правомощията на CMA и целенасочено да се свие броят на проверяваните сделки могат да са стъпка назад. Банкерите вероятно ще аплодират по-голям брой сделки, а антитръст адвокатите може да съжаляват за загубата на дълги съдебни битки. Но при един антитръстов регулатор базовата нагласа би трябвало да е по-скоро към скептицизъм, отколкото да дава „зелена светлина“ по подразбиране. Някои сделки са били изследвани само благодарение на сегашните правомощия на CMA, а решенията за блокирането им издържаха при обжалване. Разбира се, по-бързи процедури и избягване на злоупотреба с дискреция – да, но не и много по-малко проверки.