Сърбия и Турция се бунтуват. Днешните автократи не могат да обвинят "либералния Запад"

Помислете за силните лидери по света. Президентът на САЩ сега е един от тях, а Европа е загубила апетита си да насърчава демокрацията, така че кого да обвиняват, когато са под натиск от протести у дома?

Да обвиняват САЩ в подстрекателство към смяна на режима отдавна е любима тактика на авторитарните лидери. Понякога тези твърдения са били напълно основателни. Но през последните десетилетия те са предимно фалшиви. На този етап те дори нямат смисъл.

Хората винаги са имали собствена воля, цели и очаквания - нещо, което авторитарните лидери рядко признават. При липса на честни избори хората излизат на улицата, защото това става единственият им достъпен начин да наложат политическа промяна - и не се нуждаят от ЦРУ, което да им плаща, за да го направят. Такъв беше случаят с Оранжевата революция и революцията на Майдана в Украйна през 2004 г. и 2014 г. Така беше и с вече забравените протести в Москва в периода 2011-2013 г., насочени срещу подривната дейност на Владимир Путин срещу демократичния процес при завръщането му на президентския пост. Оттук нататък това трябва да бъде не само вярно, но и очевидно.

В събота сръбският президент Александър Вучич се превърна в обект на народен гняв заради корупцията под формата на най-големия обществен протест, който страната някога е виждала. Стотици хиляди излязоха по улиците на Белград. Верен на своята същност, Вучич заяви по телевизията, че всичко това е организирано от чужбина и че той ще защитава независимостта на Сърбия.

Още по темата

Масовите протести в Сърбия се сблъскват с балкански авторитарен режим

Политическият парадокс в Сърбия е, че протестите са без шанс за реална промяна

Джордже Даскалович: В Сърбия има чуждо влияние, но от Русия и Китай

Вучич не посочи държава, така че нека се спрем на обичайните заподозрени. Обикновено САЩ биха били начело на списъка, но сега те се управляват от Доналд Тръмп, който не се интересува от либералната демокрация и харесва лидери като Вучич. Всъщност Доналд Тръмп-младши беше в Белград този месец, където работеше по предложение на Affinity Partners на Джаред Къшнър за преустройство на сградите на сръбското министерство на отбраната и военната академия - които НАТО бомбардира през 1999 г. - в хотелски комплекс.

Проектът е одобрен от Вучич, но е атакуван от политическите му опоненти, които не без основание питат дали САЩ биха подписали 99-годишен договор за наем на Уест Пойнт за преустройството му в хотел, и то на компания от чужда държава, която го е бомбардирала. Тръмп-младши дори интервюира Вучич в своя подкаст и му симпатизира по повод протестите. Така че не е ЦРУ на Тръмп, значи.

Междувременно Европа се е съсредоточила върху запазването на стабилността на Балканите в момент, в който има достатъчно конфликти в Украйна. Насърчаването на демокрацията е на по-заден план. Така че не и Европейският съюз. Русия? Със сигурност не. Президентът Владимир Путин е ревностен поддръжник на Вучич.

Какво ще кажете за Китай? Не е в стила на страната. Освен това протестите започнаха след срутването на циментовия навес на гарата в Нови Сад, в южната част на страната, през ноември. Загинаха петнадесет души. Гарата току-що беше възстановена от китайски изпълнител, като част от инициативата „Пояс и път“. Сърбите подозират корупция и в сряда протестите им принудиха министър-председателя Милош Вучевич да подаде оставка. В свое интервю в подкаста с Тръмп-младши Вучич обвини за протестите сега финансираната от САЩ Агенция за международно развитие и други организации с нестопанска цел.

Вярно е, че неправителствените организации обикновено застават на страна срещу автократите, тъй като много от тях се фокусират върху укрепването на гражданското общество и демокрацията или намаляването на корупцията. Но това, че повече от 300 000 сърби ще протестират, защото са манипулирани от някакви западни доброжелатели, е още по-малко правдоподобно от това, че им се плаща от ЦРУ.

„Когато Вучич казва, че това се дължи на чуждо влияние, всички се питаме: ами чие?“ ми каза Вуйо Илич, помощник-директор на Института по философия и социални теории към Белградския университет. Протестите са ръководени от студенти, а основното безпокойство на организаторите е свързано с липсата на интерес от страна на Запада към твърдата реакция на Вучич, която включваше клеветнически кампании срещу учени, арести на протестиращи и предполагаемо използване на звуково оръдие, което предизвика паника в тълпата на протестите на 16 март.

Още по темата

Зад маската на национализма на Балканите се крие корупция и чуждо влияние

Как се стигна до падането на правителството в Сърбия и какво целят протестите?

Сръбски министър подава оставка след смъртоносно срутване на покрив на гара

Междувременно в Турция президентът Реджеп Тайип Ердоган предприе решителна стъпка към пълна автокрация, след като арестува основния си политически съперник Екрем Имамоглу. Това стана само няколко дни преди опозиционната партия Републиканска народна партия да утвърди популярния кмет на Истанбул за свой кандидат за президент. Правителството настоява, че обвиненията са реални и не са свързани с политиката, но това твърдение става смешно поради факта, че само ден по-рано правителството лиши Имамоглу и от университетската му диплома - изискване, за да се кандидатира за президентския пост. Протестите са забранени, но въпреки това започват.

Ердоган е направил кариера с употребата на подозрението към Запада като оръжие. Това не изисква много убеждаване в Турция - страна, която съюзническите сили са се опитали да разделят помежду си през 1920 г. Той обвинява Запада, че е организирал големите протести в парка „Гези“ през 2013 г., както и неуспешния военен преврат през 2016 г. Той обвинява международното „лихварско лоби“ в заговор за повишаване на разходите по турските заеми.

Но след 22 години управление Ердоган е в политическо затруднение. Сривът на лирата и 70-процентната инфлация, предизвикана от собствената му неортодоксална парична политика, доведоха до криза на разходите за живот, която подкопа подкрепата за него. Вече застрашен от популярността на Имамоглу, той също така ще трябва да промени конституцията или да свика предсрочни избори, за да се кандидатира отново.

Ердоган знае, че Европа ще роптае и няма да направи нищо, защото се нуждае от Турция и нейната отбранителна индустрия повече от всякога, докато се бори да отговори на руската агресия. Той също така знае, че има сродна душа в Белия дом, така че вероятно ще му се размине унищожаването на турската демокрация, без да плаща с международното положение на страната. У дома обаче той ще трябва да се изправи пред едно все по-недоволно население - и няма да има кого да обвинява, освен себе си.

Марк Чемпиън е колумнист на Bloomberg, който пише за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.

Още по темата

Арестът на кмета на Истанбул окончателно ще сломи опозицията

Скандалът със съперника на Ердоган срина турските активи

Турската полиция задържа основния политически съперник на Ердоган, Имамоглу