САЩ ще загубят, ако ЕС и Китай станат приятели по чиста енергия

Електроните, преминаващи през нашите мрежи, турбини и двигатели, са невидими за човешкото око, но без тях всички машини, които захранват нашата индустриална икономика, биха спрели.

Невидимите потоци от енергия движат и международните отношения. Това, което често се смята за игра на идеологии, територии и армии, се задвижва, дълбоко в себе си, от същите тези електрони. Откакто съществуват държави, те се борят да контролират източниците и разпространението на първо хранителна енергия - под формата на храна - след това изкопаеми горива и сега възобновяеми източници. В колебливото сближаване между Европа и Китай и помрачаването на отношенията на континента с Вашингтон виждаме как се оформя следващата глава от тази древна история.

Готовността на американския президент Доналд Тръмп да изостави Украйна вби клин в трансатлантическия съюз, карайки Европа да гледа на Пекин в по-положителна светлина.

„Ангажирането на Китай като противодействие на американската принуда и руската агресия е хазарт, който си заслужава“, написа по-рано този месец Уилям Матюс, старши сътрудник в базирания в Обединеното кралство мозъчен тръст за международни отношения Chatham House. Докато вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс подпалваше американско-европейските отношения по време на февруарската конференция по сигурността в Мюнхен, китайският външен министър Ван И изнесе реч за мултилатерализма и базирания на правила ред, която можеше да бъде написан от брюкселски бюрократ. Ангажирането с Китай, най-големият източник на емисии в света е „от решаващо значение за осигуряването както на климата, така и на енергийната сигурност за Великобритания и целия свят“, каза министърът на енергетиката на Обединеното кралство Ед Милибанд, преди да започне посещение в Пекин тази седмица.

Не е съвпадение, че искрата за този последен кръг от дипломатически музикални столове дойде, когато американски и руски официални лица проведоха разговори миналия месец в Саудитска Арабия, за да решат бъдещето на Украйна - среща, от която европейските и украинските лидери бяха ясно изключени. Ако смятате, че енергията управлява света, съвсем естествено е тримата най-големи производители на петрол да се срещнат в позлатен дворец в пустинята, за да разделят земното кълбо.

^{Имащи и нямащи | Страните с най-голям излишък от изкопаеми горива са авторитарни сили}

Сътрудничеството между ЕС и Китай представлява противовес на този ред. Двата региона имат най-големия дефицит на изкопаеми горива, което означава, че те са зависими от вноса на петрол, газ и въглища, за да снабдяват икономиките си. Русия и държавите износителки на петрол от Близкия изток имат най-големите излишъци от изкопаеми горива - а през последните години САЩ се присъединиха към клуба.

В тази по-силова ера на международните отношения страните с дефицит са изправени пред обикновена заплаха за националната сигурност. Китай отдавна се страхува, че морската мощ на САЩ може да блокира потоците от близкоизточен петрол, който е жизненоважен за неговата армия. Европа в действителност преодоля такава криза през последните години, благодарение на срива на вноса на газ от Русия от началото на войната в Украйна през 2022 г.

Не е съвпадение, че тези два региона също така най-бързо търсят алтернативи в чистата енергия, най-лесният изход от капана на дефицита на изкопаеми горива. Повече от половината от вятърната и слънчевата енергия в световен мащаб сега се генерира в Китай и Европа, а двата пазара представляват 83% от продажбите на електрически превозни средства миналата година.

Къде са САЩ в тази битка? В момента администрацията на Тръмп се присламчва към авторитарните режими в Москва и Рияд - точно това, което бихте очаквали, ако вярвате, че геологията е съдба в международните отношения. Но е лесно да се забрави колко скорошен е статусът на Америка като страна с излишък от изкопаеми горива.

Само до 2008 г. „зависимостта от чужд петрол“ беше ключово безпокойство както за бъдещия президент Барак Обама, така и за неговия съперник в кампанията, републиканеца Джон Маккейн. Тъй като шистовият бум все още не бе отприщен, Америка беше още една страна с дефицит, позиция, която бе заемала от десетилетия. Според нашите изчисления тя излезе в излишък едва около 2019 г.

^{Пълен резервоар | САЩ имат излишък от изкопаеми горива за първи път от поколение}

Тези условия могат да се възобновят отново. В края на краищата Русия и Саудитска Арабия са големи износители на петрол не заради силата, а защото техните вътрешни икономики, различни от петрола, са слаби. САЩ бяха страна с дефицит толкова дълго, защото техните далеч по-силни промишлени и потребителски сектори изразходваха цялата енергия, която можеха да изпомпват от земята, а след това имаха нужда от още.

Тъй като шистовите полета бързо се изчерпват, няма нищо постоянно в членството на САЩ в клуба на излишъка. „Нямаме много останали петролни находища в тази страна“, каза Скот Шефилд, бивш главен изпълнителен директор на Pioneer Natural Resources, пред Bloomberg Television на CERAWeek, петролна конференция в Хюстън миналата седмица.

Това предполага, че настоящото перчене на нациите с излишък може да е краткотрайно. Изкопаемите горива рядко трябва да се справят с присъствието на конкурент, но чистата енергия променя картината с невероятна скорост.

Въпреки че въглищата все още захранват близо две трети от китайската мрежа, производството от изкопаеми централи е спаднало с 2,2% миналата година, а очевидното търсене на петрол е спаднало с 2,9%. Междувременно чистата енергия произвежда 71% от електроенергията в ЕС, като мрежата за въглища и газ се срива с 9% за една година.

Дори и да оставим настрана фундаменталните ползи за климата, чистата енергия е по-евтина, по-здравословна и по-добра за националната сигурност, отколкото зависимостта от нестабилните авторитарни лидери в клуба на излишъка. Ако Америка използва краткия си епизод на излишък като оправдание да изостави по-голямата част от световната икономика, която е в дефицит, тя ще съжалява за решението за десетилетия напред. Светът преминава към нов източник на енергия. Силата на нациите с петролен излишък може само да намалее от тази промяна.

Дейвид Фиклинг е колумнист на Bloomberg, който се занимава с въпросите на изменението на климата и енергетиката. Преди това е работил за Bloomberg News, Wall Street Journal и Financial Times.

Още по темата

Квотите на ОПЕК+: Игнорирайте бума на петрола, който не е петрол, на свой риск

Бумът на ядрената енергия означава, че дори Германия привлича нови инвестиции

Нов AI модел за времето вече променя начина, по който се търгува енергия