Квотите на ОПЕК+: Игнорирайте бума на петрола, който не е петрол, на свой риск

За неопитното око думите „суров петрол“, „петролни продукти“ и „нефт“ са почти синоними. Аз често ги използвам взаимозаменяемо, заменяйки точността за четливост. Попитайте всеки специалист обаче и ще разберете, че всеки от тези термини има различно значение. И тук се крие проблемът на днешния пазар на петрол: има много повече петрол, отколкото само необработен такъв.

Разглеждайки само суровата част, балансът на търсенето и предлагането изглежда сравнително затегнат - така че цените трябва да растат. Но добавете всички други подвидове - така наречените кондензати, течности от природен газ (NGL) и биогорива - и вместо това балансът изглежда хлабав; следователно цените падат.

^{На петролния пазар има повече нефт, отколкото суров | Делът на останалите нефтопродукти в общия пазар на петрол е нараснал от малко повече от 10% в края на 90-те години до повече от 26% днес}

В края на 90-те години на миналия век суровият петрол представляваше почти 90% от пазара на петрол, така че беше добър заместител на общото търсене и предлагане. Преброяването на барели суров петрол ви даваше мярката за пазара. Оттогава насам обаче три развития засилиха приноса на тези други нефтопродукти: нарастващо производство на биогорива, нарастващо производство на NGL благодарение на шистовата революция в САЩ и страните от ОПЕК, използващи вратичка, за да заобиколят своите самоналожени лимити за добив. Резултатът? Делът на суровия петрол в общия петролен пазар е спаднал до 74%.

Най-честата грешка е да се съсредоточите единствено върху суровия петрол, наричан от някои „черен петрол“, и да игнорирате останалото. Чувам много бикове да казват, че другите течности не са истински петрол. Това са глупости; те са част от по-големия петролен басейн. И те изместват суровия петрол, особено в нефтохимическата промишленост. САЩ предлагат най-крайния пример за това колко голяма разлика прави сегрегацията. Последните месечни данни показват, че САЩ са изпомпвали 13,49 милиона барела суров петрол през декември; но също така са произвели 7,1 милиона барела NGL, вдигайки общите петролни продукти до 20,6 милиона барела – и има допълнителни 1,44 милиона барела биогорива.

Развитието на глобалната индустрия за биогорива, превръщайки царевицата и захарната тръстика в етанол през 2000-те години, е добре разбрано. Но други елементи – кондензати и NGL, шистовият бум в САЩ и триковете, които някои страни от ОПЕК правят, за да изпомпват повече – не получават нужното внимание.

Първо, бързо въведение. Суровият петрол е нещото, което излиза от земята, преди да бъде рафинирано. Кондензатите и NGL са странични продукти от извличането на природен газ, но в крайна сметка се вливат в общите нефтени течности. Основната разлика между кондензатите и NGL е мястото, където те се отделят от газа: в изворите на кладенци за кондензатите и в заводите за преработка на газ за NGL. И двата са смес от подобни въглеводороди: етан, пропан, бутан, изобутан, пентан и пентан плюс. Повечето от тях са суровини за нефтохимическата промишленост, но също и за гориво за готвене и като смесени суровини за производството на бензин.

Бумът на добива на газ и кондензат е придружен от изместване на растежа на глобалното търсене на петрол към нефтохимическите продукти. Миналата година повече от половината от ръста на световното потребление на петрол идва от етан, пропан и бутан. Тази година повече от 40% ще дойдат също от същите три продукта.

^{В глобалното търсене на петрол доминират нефтохимическите суровини | Двата основни компонента на категорията NGL (етан и LPG) ще допринесат най-много за увеличаването на глобалното търсене на петрол}

Защо производството процъфтява? Първо и най-важно, всичко е свързано с потайния свят на ОПЕК. Когато сегашната система на производствените квоти на картела беше въведена през 80-те години на миналия век, по-голямата част от това, което групата изпомпваше, беше суров петрол. Само Катар произвеждаше много кондензат и газ. Може би за простота, може би произволно, бюрократите от ОПЕК решиха, че ограниченията на добива ще измерват добива на суров петрол - и нищо друго.

Бързо напред към днешния ден и стимулът за държавите от ОПЕК да изпомпват несурови течности е огромен; каквото и да произвеждат, няма ограничения. По този начин повечето членове са инвестирали сериозно в съоръжения за NGL. В резултат на това, докато производството на суров петрол на ОПЕК в момента е по-ниско, отколкото беше преди 20 години - с около 2 милиона барела на ден - производството на NGL е нараснало с 1,5 милиона барела на ден през същия период.

И предстои увеличение. Държавите от ОПЕК дават приоритет на разработването на богати на NGL газови находища, а не на добив на суров петрол като лесна вратичка за заобикаляне на квотите. Саудитска Арабия е показателна. Докато кралството миналата година отложи планираното увеличение на капацитета за производство на суров петрол, то разработва огромно газово находище, което би довело до много NGL. Находището Jafurah се готви да добави близо 1 милион барела на ден допълнително NGL от 2025 до 2030 г., които кралството ще може да изпомпва по желание, извън квотите на картела. В рамките на по-широкия съюз ОПЕК+ Русия, Иран и Обединените арабски емирства също изпомпват значителни количества NGL и други течности и планират да изпомпват още повече. Други, като Нигерия, опитват различна тактика: прекласифициране - с някои твърдения, на които е трудно да се повярва - на част от техния добив на суров петрол като кондензат и газ, за ​​да се избегне нарушаване на ограниченията за добив на ОПЕК.

^{САЩ са кралят на другите петролни течности | Добивът на NGL в САЩ ще се класира като четвъртата най-голяма петролна нация, само след производството само на суров петрол в САЩ и общото производство на петрол на Саудитска Арабия и Русия}

След това имате американската шистова революция, която наводни енергийния пазар с NGL. От първите дни на бума през 2008 г. до днес добивът на суров петрол в САЩ се е повишил с около 150%, докато производството на NGL е нараснало с близо 300%. За да разберем мащаба на бума, е полезно да класифицираме производството на NGL в САЩ, сякаш това е отделна държава. Като такъв, той ще бъде четвъртият най-голям производител на петрол в света, само след добива на само суров петрол в САЩ и общия добив на петрол в Саудитска Арабия и Русия.

Добивът на NGL в САЩ ще нарасне допълнително през 2025 г. и 2026 г. Основният двигател ще бъде възстановяването на цените на природния газ, което ще стимулира по-нататъшното сондиране. Заедно с него ще бъдат добити още NGL. Разглеждайки текущите цени, ръстът на производството на шистов суров петрол в САЩ вероятно ще се забави до малко над нулата през 2025 г., но производството на кондензат и NGL няма да го направи.

Когато се опитваме да преценим цените на петрола, наистина е полезно да преброим барелите - но всички от тях.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, който отразява енергетиката и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.

Още по темата

Геополитическото напрежение продължава да тежи на петрола

За петролната индустрия барелът е наполовина празен

MAE: Износът на руски петрол е почти непроменен, но цените падат

Най-големите петролни търговци стават все по-песимистични за цените