Големите ферми в Европа биха могли да са от полза за планетата

Ако лидерите на Европейския съюз искат да осъществят „зеления преход“ в земеделието, именно хора като Йонас Ваплер са тези, от които имат нужда. Като главен изпълнителен директор на голямо земеделско и млечно стопанство, обхващащо германските провинции Саксония и Тюрингия, той може да окаже значително влияние. На 27 години е достатъчно млад, за да види резултатите през живота си.

Вместо това, обширните агро-екологични реформи на Европа са превърнали Ваплер в техен противник. „Това е зелено измиване“, казва той. „Занимават се с политика за сметка на фермерите.“

Прехраната на Ваплер зависи от земята и е видял как климатичните промени се отразяват негативно на реколтите. Той прилага ротация на култури, органично торене и прецизно земеделие, за да намали използването на вредни химикали. Въпреки това твърди, че Зеленият пакт на ЕС и свързаната Общата селскостопанска политика – които имат за цел да пренасочат земеделските субсидии към стимули за екологични практики – са довели до прекомерна бюрокрация и малка полза.

Наред с други неща, заявлението за субсидии в Саксония изисква все по-дълъг списък от условия, като изисква подробна документация за всичко – от пръскане на реколтите до съдържанието на груб фураж при животните. Доброволните „еко-схеми“ – например за запазване на повече тревни площи или гори – имат собствени изисквания и неизвестни ползи. Политически обоснованите промени в правилата правят планирането безсмислено: веднъж Ваплер похарчил 100 хиляди евро за техника за обработка на почвата в очакване на забрана на хербициди, която после била отменена от чиновниците в Брюксел.

Всичките тези главоболия биха били оправдани, ако наистина спасяваха планетата. Но не го правят. Неотдавнашен одит на ЕС установи, че агро-екологичните планове на държавите членки няма да постигнат набелязаните цели за 2030 г., като намаление на парниковите емисии с 55%. Гневните протести на фермери укрепват позиции на политически крайни групи, като по този начин задържат центристките лидери в ЕС, въпреки че голяма част от европейците искат по-активни действия срещу климатичните промени.

Европейците смятат, че Зеленият преход не е достатъчно добър

За ЕС решението е нещо, което не му е лесно: да бъде по-малко вмешателен. Блокът не е длъжен да променя наведнъж практиките на всичките си 9 милиона ферми. Вместо това може да се прицели в големите, ефективни стопанства като това на Ваплер. Едва 7% от фермите, с годишни приходи над 100 000 евро, осигуряват 76% от земеделската продукция на ЕС. Като спечели тяхното сътрудничество, ръководството на ЕС би могло да постигне най-голям ефект с най-малка политическа и административна турбуленция.

За Зеления преход в Европа най-голямо значение имат големите ферми.

Как обаче да ги привлече? Най-напред – да плаща по-добре. От фермерите се иска да преодолеят екологични щети, наследени често от отдавна изчезнали предшественици. Плащанията по „еко-схеми“ често не покриват разходите им. Компенсацията следва да е предсказуема и достатъчно щедра, за да измести съществуващите субсидии и да гарантира почти универсално участие – дори да подтиква някои ферми да се специализират в екологични услуги като улавяне на въглерод.

Второ, трябва подобрение на правилата. Прекомерно описателен подход може да бъде обречен на провал. По-добре да се определят желани резултати – например по-разнообразна флора и фауна или намалена ерозия – и да се остави гъвкавост на фермерите как да ги постигнат. В Нидерландия, например, участниците могат да комбинират мерки от „еко-схемите“, за да получат статус „бронз“, „сребро“ или „злато“, и предварително знаят възнагражденията.

Трето, да не си губят фермерите времето. Твърде често те трябва да докладват едни и същи данни в различни формати на множество органи. Ваплер е принуден да се занимава и с прословутия бъгав портал на Саксония, и със самостоятелната система на Тюрингия. Хармонизирането на отчетите – и минимизирането на промените в правилата – биха помогнали за намаляване на бремето и за избягване на неприятни изненади.

Чиновниците признават тези недостатъци. Саксония работи по своя портал и настоява за по-прости правила и по-щедри „еко-схеми“. Федералното селскостопанско министерство на Германия е направило някои корекции в отговор. Служители на ЕС са започнали „стратегически диалог“ по земеделската политика и обещаха да съкратят бюрокрацията. Но досега действията им по-скоро са контрапродуктивни. Стъпки като отмяната на изискването за оставяне на угар и възстановяването на субсидиите за дизелово гориво – макар да са приветствани от много фермери – продължават екологичните щети.

Без значение колко добре са замислени земеделските правила на ЕС, много от по-малките ферми все пак ще се затрудняват. Да се субсидират неустойчиви в корена си стопанства, които нямат капацитет да отговорят на екоизискванията, не е дългосрочно решение. Прекратяването на помощите пък би могло да има катастрофални социални и политически последици. Следващата, заключителна статия от тази серия ще изследва как да се действа, без да се стига до бедствие.

Още по темата

Възстановяването на земеделието е ключът към достъпни български храни

Засушаването, пазарният натиск и Зелената сделка пречат на земеделието у нас

Бъдещето на земеделието в ЕС - коопериране, достъпни застраховки, иновации

Бъдещето на селското стопанство е в дигиталното земеделие