САЩ имат дълга история на лоши мирни сделки
Украйна трябва да гарантира, че няма да я сполети съдбата на бившите американски съюзници като Южен Виетнам и Афганистан
Обновен: 09:55 | 16 март 2025
Примирието винаги е по-добро от липсата на примирие и това включва прекратяването на огъня, което Украйна, след обсъждане със Съединените щати в Саудитска Арабия, казва, че е готова да спазва, при условие че Русия също го направи. Също така е добре, че американците и украинците изобщо си говорят, след като Доналд Тръмп така презрително унизи Володимир Зеленски в Овалния кабинет по-рано този месец. Но украинският президент е прав да остане предпазлив към предстоящите мирни преговори, както изглежда американският му колега ги предвижда.
Основната цел на американските мирни усилия под ръководството на Тръмп е да се наложи, в името на постигането на каквато и да е сделка, лоша и несправедлива сделка на нацията, която е жертва на агресията на Русия от 2014 г. насам и на нейната брутална пълномащабна инвазия от 2022 г. насам. Тръмп преобърна моралните роли в конфликта, обвинявайки Украйна, а не Русия, за войната и наричайки Зеленски, а не руския президент Владимир Путин диктатор. Ясно е, че Тръмп ще иска много от Зеленски и шокиращо малко от Путин. Като начало, Тръмп превантивно изключи членството на Украйна в НАТО и американски войски на място и не остави съмнение, че очаква Украйна да направи големи териториални отстъпки.
Тези лоши поличби карат стратезите и експертите да търсят исторически паралели. Лари Съмърс, бивш министър на финансите на САЩ, каза пред Bloomberg, че предстоящото споразумение може да бъде „подобно на Версайско споразумение, наложено не на агресорите, а наложено на жертвите на агресия“. Той имаше предвид Версайския договор, който сложи край на Първата световна война, но при условия, които наблюдатели като Джон Мейнард Кейнс смятаха за толкова пагубни и унизителни за Германия, че гарантираха нова война в близко време. Фактът, че Украйна, за разлика от Германия през 1914 г., не направи нищо, за да предизвика настоящата война, би направило такъв резултат още по-труден за понасяне.
Но има по-уместни и скорошни аналогии с днешната ситуация, според историка Иън Хорууд. Единият е Виетнам в началото на 70-те години. Така както от 2022 г. САЩ застанаха зад Украйна, те някога подкрепиха Южен Виетнам, който беше атакуван от Северен Виетнам, който на свой ред беше подкрепен от Китай и Съветския съюз. Една голяма разлика спрямо ситуацията в Украйна сега беше, че САЩ имаха войници там и съответно травматизиран домашен фронт. Приликата беше, че Вашингтон започна да гледа на конфликта като на невъзможен за победа и искаше да го прекрати, като президентът Ричард Никсън желаеше да играе ролята на миротворец.
Тогава, както и сега, САЩ всъщност принудиха своя съюзник да преговаря, като заплашиха да оттеглят всякаква подкрепа. Вашингтон също така предложи на своя съюзник, както се оказа, крехки гаранции за сигурност. В писмо до южновиетнамския си колега Никсън повтори „моите лични уверения към вас, че Съединените щати ще реагират много силно и бързо на всяко нарушение на споразумението“. Този реакция беше разбирана като масивна въздушна бомбардировка. Парижките мирни споразумения бяха подписани през 1973 г. Но когато северновиетнамците предприеха нова атака две години по-късно, САЩ (вече водени от Джералд Форд) отстъпиха и Южен Виетнам падна.
Още един пример със сигурност ще накара Тръмп да се разгневи, защото включва него и наследника му Джо Байдън. В първия си мандат Тръмп бързаше да сложи край на войната в Афганистан, на която също гледаше като на задънена улица. Така че администрацията му започна да говори директно с талибаните – чуйте ехото в разговорите на Тръмп с Путин – без да включва афганистанското правителство, което САЩ номинално подкрепяха, но върху което Тръмп оказа натиск със заплахи за внезапно оттегляне, което стана известно като „Дамоклевите туитове“.
Тези разговори доведоха до споразумението от Доха от 2020 г., в което афганистанското правителство беше отстранено и САЩ сключиха сделка с талибаните, които обещаха да не допускат терористи в Афганистан и да разговарят с правителството. Когато обаче нарушиха тези уверения, американците продължиха да се оттеглят. И когато Байдън пое управлението, той запази посоката, като в крайна сметка се оттегли прибързано, некомпетентно и безотговорно, оставяйки правителството да рухне и талибаните да превземат Кабул.
Притеснителният модел е, че САЩ, когато искат да се измъкнат от чужда бъркотия, са склонни да оставят настрана съюзниците си, да отстъпват твърде много на противниците и в крайна сметка да се откажат от подразбиращите се или дадени ангажименти. Всичко, което Тръмп е казал и направил като кандидат и 47-и президент, предполага, че той може да повтори номера.
Тръмп имаше обтегнати отношения с украинския президент от първия си мандат. Но за Зеленски не би трябвало да има значение кой е неговият събеседник, точно както за южновиетнамците или афганистанците няма значение дали са изоставени от Никсън или Форд, Тръмп или Байдън. Работата на Киев е да гарантира, че Украйна ще оцелее като нация, не само за продължителността на новинарския цикъл, определен от американски президент, но завинаги.
Андреас Клут е колумнист в Bloomberg Opinion, отразяващ дипломацията на САЩ, националната сигурност и геополитиката. Преди това е бил главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.