Украйна се нуждае от оръжия, но има още по-голяма нужда от разузнавателни данни

През последните няколко седмици украинските партньори на САЩ преживяха адска въртележка, предизвикано от президента Доналд Тръмп. Най-мрачният момент бе катастрофалната среща в Овалния кабинет между Тръмп и украинския президент Володимир Зеленски, която доведе до прекъсване на военната помощ и споделянето на разузнавателна информация, докато Украйна „не бъде готова за мир“.

През последните дни, след проведените срещи в Саудитска Арабия, ситуацията може би изглежда малко по-добре. Държавният секретар Марко Рубио и съветникът по националната сигурност Майк Уолтц сякаш частично подобриха отношенията и разполагат с предложение за прекратяване на огъня, което да представят на Москва. Най-важното за украинците е, че това включва отново отваряне на „кранчето“ за военна помощ и, преди всичко, за разузнавателна информация.

Проблемът е, че Тръмп променя курса си при всяка прищявка. А като се има предвид явно настоятелното желание на Кремъл всяко прекратяване на огъня да включва спиране на американската военна помощ, украинците живеят под "Дамоклев меч".

Възможно е да мислите, че ключовият ресурс за украинската армия е въоръжение: артилерийски снаряди, танкове, бронетранспортьори, крилати ракети, противовъздушни ракети. И, разбира се, те са от съществено значение. Но това, което наистина ме разтревожи, бе прекъсването на споделянето на разузнавателни данни.

Защо този поток от информация е толкова важен? Как прекъсването му би се отразило на способността на украинците да се защитят срещу по-мощната руска армия?

Когато през 2011 г. бях върховен главнокомандващ на НАТО, проведохме сложна операция в Либия срещу военните сили на Муамар Кадафи. Диктаторът заплаши да извърши масово клане на бунтовниците в източната част на страната, заявявайки, че „улиците на Бенгази ще потънат в кръв“. Затова Съветът за сигурност на ООН поиска от НАТО да установи забранена за полети зона над цялата страна, за да лиши Кадафи от превъзходството му във въздуха, да наложи морско оръжейно ембарго и да извърши въздушни удари, които да му попречат да избива цивилни.

Това бе мащабна инициатива и включваше удари, водени от САЩ, с подкрепата на 14 държави от НАТО, Швеция (която тогава не беше в НАТО) и арабски партньори: Йордания, Катар и Обединените арабски емирства. Операция „Unified Protector“ продължи близо осем месеца и извършихме над 25 000 бойни полета, пускайки около 7 000 бомби и ракети. Основният урок за мен като цялостен оперативен командващ беше прост: не бива да подценяваме силата на информацията, разузнаването и изображенията.

Това всъщност са три различни, но допълващи се ресурса за един военен командир, особено ако провежда въздушни операции – както правят украинците, въпреки че са много по-слабо въоръжени във въздуха над собствената си територия. Те са жизнено важни не само за победа в битката, но и за защита на цивилното население, когато противник като руския президент Владимир Путин нарушава законите на войната и бомбардира безразборно.

Нека започнем с най-широката категория: информацията. В контекст на бойни действия това е способността да се използват открити източници (open-source data) за военно предимство. Това винаги е било важен елемент във войната, но със засилването на масовите комуникации през 20-ти век, а днес – с интернет и социалните мрежи, то е по-критично от всякога. Пример в Украйна е използването на изкуствен интелект за проследяване на огромно количество данни от руските медии, личните социални мрежи на руснаците, съобщенията на правителството и поведението на руския търговски сектор.

Това помага за установяване на капацитета на врага да продължи войната, тенденциите при вербуването на войници, морала сред цивилното население, движението на хора, които бягат от наборна служба, както и други ключови индикатори. Макар и да не са секретни, тези данни могат да бъдат сглобени като мозайка, за да се извлекат ценни идеи, които в крайна сметка могат да се превърнат в приложими действия на оперативно и тактическо ниво.

Следва и най-очевидното: събирането на разузнавателна информация. Това включва намирането на отговори на „известните неизвестни“ на бойното поле. Как Русия ще разпредели силите си между настоящите офанзиви в Донбас и Курск? Колко въздушни нападения ще извърши Москва през следващата седмица? Кои са целите им? Къде съхраняват гориво, боеприпаси и безпилотни летателни апарати? Къде, кога и как – в реално време – ще предприемат удари руските бомбардировачи, ракети и дронове срещу украинските градове?

Разузнаването е сложна комбинация от данни, събрани от човешки източници (human intelligence), информация от въздушни и космически сензори като дронове с голяма продължителност на полета, електронно прихващане на сигнали (мобилни телефони, УКВ радиокомуникации), кибер проникване за най-чувствителните данни, хиперспектрален анализ и цял ред други инструменти.

Разузнаването е свръхсилата на американската армия: никой друг съюзник в НАТО не може да се доближи до американските възможности за събиране, анализ и разпространение на данни. Тази информация бе свободно споделяна с Украйна и играе голяма роля в поддържането на способността им да се сражават.

Когато командвах Европейското командване на САЩ от Щутгарт, Германия, преди десетилетие, с възхита наблюдавах нещо като център за „сливане на информация“, сякаш излязъл от „Стар Трек“, където невероятни технически възможности се комбинираха с най-ярките аналитични умове. Повярвайте ми, когато Вашингтон внезапно прекъсна разузнавателния поток миналата седмица, за украинците това е равностойно на това да се намираш на боксов ринг и внезапно да те завържат очите.

И накрая, идва ред на изображенията, генерирани от сензори, разположени във въздуха или космоса. Ако знаем, че големи пратки гориво се придвижват към определено място, можем да насочим непрекъснатото наблюдение на нашите сателити, за да получим фотографски изображения и видеокадри. Във война една снимка не струва хиляда думи – тя струва поне милион. Изображенията предоставят пътната карта за „обратно инженерство“ на вражеския план на кампанията и логистиката, и за тяхното унищожаване.

Радвам се, че Белият дом взе решение да възобнови сътрудничеството в областта на разузнаването с украинците. Трудно е да се надцени колко вредно беше прекъсването му дори за няколко дни – то струва живота на украинци. Надявам се САЩ да продължат да предоставят информация, разузнавателни данни и изображения, въпреки неприемливите условия, които Путин поставя за всяко прекратяване на огъня. За да се стигне до смислено спиране на сраженията и евентуално мирно споразумение, ще е нужно украинците да продължат да „удрят над тегловата си категория“. Те не могат да го направят със завързани очи.

Джеймс Ставридис е колумнист на Bloomberg Opinion. Той е пенсиониран адмирал на ВМС на САЩ и бивш върховен съюзен главнокомандващ на НАТО в Европа и почетен декан на Училището по право и дипломация "Флетчър" в университета "Тъфтс".

Още по темата

Путин ще бави преговорите с Украйна, за да търси по-добри условия

Залагат ли САЩ капан за Путин с предложеното примирие за Украйна

Тръмп оказва натиск над Путин да приеме сделката за Украйна

Украйна прие предложението на САЩ за 30-дневно примирие с Русия