Фиксирането на Фед върху целта за инфлация от 2% е рисковано

Централната банка трябва да бъде отворена за преразглеждане на това какво е подходящо в свят, в който неблагоприятните шокове в предлагането са по-чести

09:01 | 11 март 2025

Автор: Мохамед А. Ел-Ериан

Снимка: Bloomberg

Очаква се Федералният резерв да запази лихвените проценти непроменени на срещата си следващата седмица, измествайки фокуса на пазара към сигнали за това, което следва. И все пак зад кулисите се разиграва нещо много по-значимо за благосъстоянието на САЩ: преглед на рамката на паричната политика на Фед.

Тази оценка на инструментите за комуникация, стратегия и политика на централната банка започна миналата година и се очаква да приключи през август. Тя има за цел да гарантира, че действията и думите на Фед са ефективни при изпълнението на неговия двоен мандат за максимална заетост и ценова стабилност.

Подобен преглед през 2020 г. се оказа до голяма степен неуместен, тъй като неговите „по-дългосрочни цели и стратегия на паричната политика“ бяха изпреварени от събития като глобалната пандемия и предизвикателства, създадени от самите нас. Този път твърдостта, с която е дефиниран определен параметър на прегледа, рискува да ограничи Фед.

Федералният резерв трябва да се поучи от опита, както и да усвои безпрецедентни промени в икономическия пейзаж. В допълнение към значителните текущи структурни промени както в страната, така и в световен мащаб, администрацията на президента Доналд Тръмп се очаква от някои да преобърне съществуващия ред и фундаментално да промени оперативната парадигма за компании, правителства и централни банки. И все пак от самото начало Федералният резерв настоява, че начинът, по който определя ценовата стабилност, да използваме думите на председателя Джеръм Пауъл, „не е на масата“.

На пръв поглед това има смисъл. Текущата цел за инфлация от 2% е обща за много централни банки, включително Bank of England и Европейската централна банка. От раждането си в експеримента за таргетиране на инфлацията в Нова Зеландия от началото на 90-те години, този процент обслужва добре съвременното централно банкиране. Освен това, тъй като формулировката е произволна, няма съгласуван аналитичен подход за определяне на алтернатива.

И все пак оперативният контекст се промени радикално. Най-важното е, че светът вече не е подложен на многодесетилетната поредица от положителни шокове в предлагането, които са резултат от навлизането на Китай в глобалната икономика и разпадането на Съветския съюз. През последните няколко години икономиките по света са изправени пред по-чести и жестоки отрицателни шокове в предлагането. В бъдеще тази тенденция се засилва.

Отхвърляйки всякакъв анализ дали целта от 2% остава подходяща, Фед рискува да се окаже в позиция, подобна на правителството на Обединеното кралство. В навечерието на изборите през юли Лейбъристката партия изключи всякакви увеличения на данъка върху доходите и данъка върху добавената стойност. Това погрешно изчисление ограби правителството на премиера Киър Стармър от гъвкавостта, от която се нуждаеше, за да се справи по благоприятен за растежа начин с фискалните предизвикателства, които наследи. Първият набор от големи бюджетни съобщения миналия октомври претовари един източник на приходи, националните осигурителни вноски. Следващият набор, който предстои по-късно този месец, може да се опита да намали прекомерно разходите за социални помощи.

Подобно на британското правителство, Федералният резерв може да се окаже прекалено ограничен от сегашната си цел за инфлация и по невнимание да рискува съпътстващи щети и непредвидени последици. За разлика от правителството на Обединеното кралство обаче, Фед няма инструментите да отиде „по-далеч и по-бързо“ – както обеща канцлерът Рейчъл Рийвс – и да се стреми да подобри структурно растежа чрез инвестиции в инфраструктура, планиране на реформи и дерегулация. Инструментите на Фед не влияят пряко върху производителността.

Получих две основни възражения срещу предложението ми, че Федералният резерв трябва да има по-непредубедена цел относно своята инфлационна цел.

Първо, преразглеждането на целта би навредило на доверието в централната банка в момент, когато тя последователно превишава съществуващата си цел в продължение на почти четири години. Това може да развали инфлационните очаквания и да подкопае ефективността на инструментите на политиката.

Второ, Фед на практика вече прояви гъвкавост по отношение на целта си. Ако случаят не беше такъв, текущата инфлационна ситуация би подхранила широко разпространени пазарни спекулации относно момента на следващото повишаване на лихвите, а не следващото намаление.

И двете възражения са разумни, но не са детерминистични.

Що се отнася до доверието, политическият риск за независимостта на Фед и вредата за икономиката може да бъде много по-голям, ако централната банка следва прекалено строги политики, които многократно подкопават максималната заетост. Що се отнася до възможността на Фед да казва едно и да прави друго, няма да ме изненада, ако това вече е така. Проблемът е, че това работи в дългосрочен план само ако е мост към по-устойчива позиция и аз поставям под съмнение целесъобразността и жизнеспособността на целта от 2% в нашия структурно променящ се свят.

Тези, които ме познават през цялата ми академична и професионална кариера, може да се изненадат да ме чуят да твърдя, че Федералният резерв трябва да бъде непредубеден относно възможността за по-висока инфлационна цел. По-конкретно, лента от 0,5 процентни пункта с долния край малко над 2%, при около 2,25% или 2,50%. Силно подозирам, че тук ще завърши „анализът на първите принципи“ на най-подходящата инфлационна цел. Такава промяна може да бъде приложена по начин, който минимизира възможните прекъсвания.

Изводът е прост. Най-изтъкнатата централна банка в света трябва да има потенциала да действа като трайна опора на ценова и финансова стабилност и доставчик на максимална заетост и трайно икономическо благополучие. Предотвратяването на всякакъв вътрешен преглед на целта за инфлация е неразумно. Рискува повече от неоправдано увреждане на работни места и доходи. Това може също така по невнимание да доведе до ерозия на институционалната достоверност и политическа автономия на Фед.

Мохамед А. Ел-Ериан е колумнист на Bloomberg Opinion. Бивш главен изпълнителен директор на Pimco, той е президент на Queens’ College, Кеймбридж; главен икономически съветник в Allianz SE; и председател на Gramercy Fund Management.