Американският дълг, който вече е почти 30 трилиона долара, е неустойчив. САЩ ще се нуждаят от намаляване на дефицита с около 10 трилиона долара през следващото десетилетие, само за да запазят темповете на нарастване на дълга, съответстващи на темповете на икономиката.
Ето защо тази година се очертава да бъде преломен момент в дългосрочната фискална политика. Конгресът подготвя законодателство за удължаване на срока на действие на Закона за намаляване на данъците и създаване на работни места от 2017 г. - което ще струва 2,5 трилиона долара за пет години - плюс редица други потенциални придобивки, като например премахване на ограничението от 10 000 долара за приспадане на щатския и местния данък върху доходите (около 700 млрд. долара за пет години) и изключване на бакшишите от облагане (може би 100 млрд. долара или повече).
Дори временното намаляване на данъците ще бъде трудно да се плати. Конгресът и администрацията на Тръмп обмислят различни съкращения на разходите, за да компенсират, но те се оказват политически трудни. Министерството на правителствената ефективност (Department of Government Efficiency, или DOGE) обявява съкращения и икономии на разходи, но сумите са необосновани, вече са преразгледани значително надолу и е малко вероятно да бъдат достатъчно големи, за да се направи значителна разлика в дългосрочния дълг на Америка.
Конгресът може да се опита неофициално да „пресметне“ приходите, събрани от мита, но обявените досега мита ще донесат най-много 1,5 трилиона долара за десетилетие (и вероятно по-малко, след като се отчетат всички обстоятелства). Така че Конгресът може да разчита отчасти на трикове, които да помогнат на цифрите да се представят на хартия.
Но защо Конгресът изобщо намалява данъците, ако дългът е неустойчив? Някои отговарят, че бюджетните дефицити се дължат на прекомерни разходи. Задължителните разходни програми като Medicare и Social Security наистина са се оскъпили. Но в действителност намаляването на данъците е основният фактор за увеличаване на дълга от 2000 г. насам. Следователно е логично да се обсъждат идеи за увеличаване на приходите.
Историята на данъчните приходи през последния четвърт век се разказва най-добре от един неизвестен, десетилетен правителствен доклад. През октомври 2000 г. Бюджетната служба на Конгреса (CBO) (непартийната независима служба за бюджетен анализ, която официално оценява законодателството) публикува анализ, в който прогнозира дългосрочната фискална траектория на страната за следващите 50 години.
Първото нещо, което се забелязва в доклада, е, че още тогава CBO е разбрала, че застаряването на американското население постепенно ще окаже натиск за увеличаване на социалните разходи, и по-специално на разходите за социално осигуряване и Medicare. CBO правилно е предвидила, че след едно десетилетие вълната от пенсиониране на хората от бум поколението ще доведе до преломна точка в разходите по тези програми. Нелихвените разходи ще нараснат от по-малко от 16% от брутния вътрешен продукт през 2010 г. до повече от 18% през 2020 г. и ще продължат да нарастват известно време след това.
Другото забележително нещо в прогнозите на CBO е, че въпреки предвиждането на тези увеличения на разходите, тя все пак прогнозира, че дългът не само ще намалее, но и ще бъде нулев в нетно изражение, а след това ще стане отрицателен (кумулативни икономии!) в рамките на 10 години. Как е възможно това при нарастващите разходи за социално осигуряване и медицинска помощ? CBO прецени, че федералната данъчна система, която през 2000 г. събираше приходи, равни на 20% от БВП, ще бъде повече от достатъчна, за да покрие увеличените разходи по тези програми.
Това очевидно не се е случило. Тогава защо CBO сгреши толкова сериозно? Човек може да си помисли, че CBO просто е сгрешила в прогнозите си, но това е изненадващо малка част от историята. Както показва графиката по-долу, нелихвените федерални разходи през следващата година като процент от БВП ще бъдат почти точно такива, каквито CBO прогнозира през 2000 г. След това последните прогнози на CBO са за по-ниски разходи от тези, които са прогнозирали.
Съществуват три по-важни причини за това несъответствие. Първата е, че САЩ преживяха три рецесии през последните две десетилетия и половина. Две от тях - свързани със световната финансова криза и световната пандемия - бяха сред най-тежките в историята на САЩ. Слабата икономика означава, че правителството получава по-малко данъчни приходи, което увеличава дълга, както и автоматичните стабилизиращи програми, като например застраховката за безработица, която се задейства, и, особено през последните две рецесии, допълнителните помощи, предоставени от правителството.
Данъчните намаления се отразяват значително на държавните приходи
Втората причина е, че федералното правителство е имало по-високи дискреционни (оперативни) разходи, отколкото предвиждаше CBO. Това отчасти се дължи на факта, че по закон CBO трябва да приеме, че дискреционните разходи се увеличават с темпа на инфлацията, което вероятно е твърде консервативно допускане (населението + инфлацията или БВП биха били по-реалистични). Голяма част от тях обаче се дължат на войните в Ирак и Афганистан, които CBO не можеше да предвиди през 2000 г.
Държавните разходи, без обслужването на дълга, са по-малко от прогнозираните през 2000 г.
Ясно е, че рецесиите и войните са увеличавали размера на дълга, но това е минало и вече не влияе на нелихвения дефицит.
Третата причина обаче е довела до увеличаване както на дълга, така и на текущия бюджетен дефицит. През последните 25 години се проведоха няколко кръга на намаляване на данъците - през 2001 г., 2003 г. и 2017 г., както и удължаването им, прието както при администрациите на републиканците, така и при администрациите на демократите - които ерозираха основата на приходите. Както се вижда от графиката по-горе, дори при отчитане на загубените поради рецесиите приходи, действителните приходи са били по-ниски от прогнозите на CBO за 2000 г. почти всяка следваща година и се очаква да продължат да бъдат такива през следващото десетилетие, ако данъчните намаления от 2017 г. бъдат удължени. Например до края на 2024 г. - година със силна икономика, когато приходите би трябвало да са по-стабилни - действителните федерални приходи са били между 17-18% от БВП, което е доста под прогнозите на CBO за 20%.
Дори ако данъчните намаления от 2017 г. не бъдат удължени или ако те бъдат изцяло покрити с други приходи, например от мита, общите приходи пак ще бъдат по-ниски от прогнозите от 2000 г. заради по-ранните данъчни намаления преди 2017 г.
Резултатът е, че намаляването на данъците е съучастник във влошаващата се фискална траектория на Америка. Несъмнено има икономии в разходната част, които могат да бъдат част от разговора, но трябва сериозно да се обмислят по-високи приходи, като тенденцията от 2000 г. за 20% съотношение на приходите към БВП е разумна амбициозна цел.
Това не означава, че трябва автоматично да върнем целия данъчен кодекс към вида му от 2000 г. Както посочва Кайл Помърло от Американския институт за предприемачество, това би било свързано с компромиси, които нито консерваторите, нито либералите биха одобрили, като например по-нисък данъчен кредит за деца и повече данъкоплатци, подлежащи на облагане с алтернативен минимален данък. Трябва да гледаме на това като на възможност да запазим подобренията, постигнати през последните две десетилетия и половина, като същевременно търсим ефикасни и справедливи начини за събиране на нови приходи. Както написа Наташа Сарин (моя колежка от непартийната Бюджетна лаборатория в Йейл), по-строгото прилагане на съществуващия данъчен кодекс би могло да помогне за преодоляване на разликата и за събиране на допълнителни приходи.
Но това почти сигурно няма да е достатъчно, за да се върнем към 20% съотношение на приходите към БВП. Отдавна е време законодателите да започнат да се ориентират към по-ефективни начини за събиране на приходи, като например данък върху добавената стойност, и има няколко начина за това, които запазват прогресивността на цялостната данъчна система. Независимо от начина, по който го правим, става все по-ясно, че САЩ няма да оправят фискалния си кораб, без да съберат значително повече приходи.
Ърни Тедески е икономически ръководител на Лабораторията за бюджет към Йейлския университет и бивш главен икономист в Съвета на икономическите съветници към Белия дом по време на управлението на Байдън.