Никога не е имало по-подходящо време да сте настроени антиамерикански

Тръмп въплъщава всичко, за което критиците на САЩ винаги са предупреждавали, умножено няколко пъти

19:30 | 10 март 2025

Автор: Ейдриан Улридж

Снимка: Bloomberg L.P.

Администрацията на Тръмп засилва една мощна сила в световните дела - антиамериканизма.

Канадците започнаха да освиркват американския национален химн, а панамците - да горят американски знамена. Британските таблоиди осъдиха действието на вицепрезидента Джей Ди Ванс за това, че е обидил британските войски. На карнавален плац в Дюселдорф, Германия, бяха показани гигантски марионетки на Доналд Тръмп и руския му колега Владимир Путин, които се ръкуват, докато притискат украинския президент Володимир Зеленски между тях в окървавена каша. На плаващия съд беше поставен надпис „Пакт Хитлер-Сталин 2.0“. В САЩ вестник Washington Post публикува наръчник за това как да се справим с враждебността в чужбина („обличайте се неутрално, а не патриотично“).

Никога не е имало по-добър момент да бъдете антиамерикански настроени. Тръмп въплъщава всичко, за което критиците на САЩ винаги са предупреждавали, умножено няколко пъти. Арогантността? Той и Ванс в Белия дом безсрамно издевателстваха над лидера на една нация, станала жертва на агресията на руския президент. Империализмът на САЩ? Тръмп се похвали пред аплодиращия го Конгрес, че ще превземе Гренландия „по един или друг начин“. Некомпетентността? Неговите мита дестабилизират световните фондови пазари и понижават рейтинга на собствената му икономика.

Проучване на YouGov, публикувано на 4 март, показва, че положителните чувства към САЩ са намалели с между 6 и 28 пункта след избирането на Тръмп. Най-малкият спад (от 48 на 42) е в Италия. Най-голям (от 48 на 20) е в Дания, където, без изненада, хората са раздразнени от намерението му да анексира част от тяхната територия. Понастоящем няма място в Европа, където повече от половината население да има положително отношение към САЩ.

Още по темата

Още промени: САЩ с вето на плана на Г-7 за контриране на флота в сянка

Голямата цел на Тръмп е да принуди Федералния резерв да намали лихвите

Тези цифри вероятно ще се влошат значително, когато започне масовото депортиране на мигранти и когато митата нанесат все по-голям удар върху световната икономика.

Има ли нещо повече за нарастващия антиамериканизъм, отколкото просто анти-Тръмп? Мисля, че да. Налице е засилваща се враждебност към ентусиазма на Америка да размахва политическата и културната си тежест - ентусиазъм, който отдавна предхожда Тръмп и се дължи колкото на владеенето от страната на най-мощните технологии в света, толкова и на нейната политика. Да живееш с Америка е като да живееш в стая с лошо възпитани тийнейджъри, които изискват постоянно внимание и си мислят, че са разгадали тайните на Вселената.

Последният велик културен износ на Америка преди Тръмп да спечели изборите - прогресивната политика - разгневи хората от дясно и центъра с инструмента си за културно напрежение. Нейните сайтове за социални медии - особено Facebook и X, бившият Twitter - все повече се възприемат като проводници на разделение и отвличане на вниманието, а не, както някога обичаха да се обозначават, като създатели на едно глобално село.

В същото време никога не е имало по-лошо време да бъдеш проамерикански настроен. Защитниците на САЩ традиционно защитават страната (и оправдават нейните неуспехи) с три основания: като най-голямата световна сила САЩ осигуряват стабилност и сигурност; като водеща либерална демокрация в света защитават и разпространяват либералната демокрация по света; и са двигател на свободния пазарен капитализъм.

Тези аргументи изчезват. САЩ се превръщат в източник на глобална нестабилност - най-очевидно заради поведението на Тръмп, но и заради нарастващия навик да се колебаят между крайностите (от кръстоносното насърчаване на демокрацията на президента Джордж Буш до изолационизма на Тръмп). Вътрешната политика на Америка вече е толкова непостоянна, че я прави ненадежден дългосрочен партньор, независимо кой стои в Белия дом. При Тръмп САЩ се подмазват на най-големия враг на либералната демокрация в света - Путин, и внасят огромна нестабилност в световните пазари.

По време на последния подем на антиамериканизма по времето на Буш проамериканците поне имаха за какво да се борят: идеята, че САЩ свалят жесток диктатор и разпространяват демокрация в Близкия изток. Но за какво могат да се борят днес? Никой извън САЩ не приема техните мита. И никой извън оста на автокрацията не подкрепя външната политика на Тръмп, насочена към силните мъже. Дори хората, които се държат мило с Тръмп, като министър-председателя на Обединеното кралство Киър Стармър, го правят през зъби.

Още по темата

САЩ настояват Украйна да сключи бързо примирие, придружено от сделка за минералите

MAGA иска да сложи край на капитализма, такъв, какъвто го познаваме

Антиамериканизмът вероятно ще промени вътрешната европейска и международна политика, ако Тръмп продължи с подстрекателските действия от първите си седем седмици. Тези настроения вече ерозират вътрешната подкрепа на популистките политици, които се съюзиха с него.

Найджъл Фараж, лидерът на британската Партия на реформаторите и човек, който търгуваше с позицията си на най-добър приятел на Тръмп в Обединеното кралство, отстъпи от предположението си, че Зеленски е бил „груб“ с Тръмп, и осъди Ванс за това, че „ греши, греши, греши“ по отношение на британските войски. И Лейбъристката, и Консервативната партия смятат, че близостта на Фараж с Тръмп може да се окаже електорален проблем за Реформаторския блок. Канадската консервативна партия, която в продължение на две години се радваше на огромна преднина в социологическите проучвания пред либералите на министър-председателя Джъстин Трюдо, наблюдава как предимството ѝ се изпарява от януари насам, като победата на консерваторите на изборите през октомври вече не е сигурна.

Една от причините, поради които разумните велики сили се представят за добронамерени защитници на световния ред, е да попречат на по-малките сили да се обединят срещу тях. Америка на Тръмп е решила да направи точно обратното. Западните сили създават съюзи, които изключват (или поне не включват) САЩ. Европейският съюз, особено Германия, започва да взема военната си съдба в свои ръце след десетилетия на пасивност. ЕС сключва търговски сделки с Латинска Америка и Малайзия и сключва различни странични споразумения с Канада и Китай. По думите на политолога Майкъл Бекли, редица съюзници смятат САЩ за „нелоялна свръхсила, меркантилен гигант, решен да изстиска всеки грам богатство и власт от останалия свят“.

Дори когато Америка отслабва съюзите, които е създавала през епохата след Втората световна война, оста на автокрацията прави обратното. Русия и Китай си обещаха трайно приятелство. Това, което преди се наричаше необвързани сили, се нарежда на опашка, за да се присъедини към групата БРИКС на страните с бързоразвиващи се пазари. САЩ вече не могат да предполагат, че другите либерални сили автоматично ще застанат на тяхна страна поради общите интереси и култура. Нито пък могат да предполагат, че когато се наложи, необвързаните сили ще изберат Америка пред Китай.

Духът на антиамериканизма вече не само е излязъл от бутилката, но и нанася огромни вреди на дългосрочните интереси на страната. Дори Тръмп да се окаже изключение, което изглежда все по-вероятно, тъй като неприязънта към неговата политика се разпространява у дома и в чужбина, ще са необходими много години, за да се възвърне доверието на свободния свят.

Ейдриън Уолдридж е глобален бизнес колумнист в Bloomberg Opinion. Бивш автор на Economist, той е автор на книгата „Аристокрацията на таланта: как меритокрацията създаде съвременния свят“.